Райски ябълки! (Бачковски манастир, 26 декември)
снимка: Iskra Petrova
Източник: Бачковски Манастир
Бачковският манастир е вторият по големина и значимост български манастир. Разположен е много удачно на неголяма тераса, вдясно от поречието на Чепеларската река, до с.Бачково, на 10км от Асеновград и 30км от Пловдив. Това го прави изключително лесно достъпен и вероятно е най-посещаваният български манастир.
Общи сведения
Манастирският комплекс заема площ от близа 8000кв.м и е разположен на 440м н.в. Включва два двора и четири църкви. Манастирът има и 13 параклиса, 8 в Асеновград и околностите му и 5 край манастира и пътя за Асеновград. В непосредствено съседство е биосферният резерват Червената стена, обитаван от редки за фауната ни животни. Потокът спускащ се от Клувията, оживява долината, а водите му скачат в два красиви водопада. Близката Чепеларска река, наричана от местните Чая, дълги години е снабдявала манастира са пъстърва. И сега се случва някой от многото рибари да се зарадва на подобен улов. А на нетърпеливите рибата ще бъде сервирана добре приготвена в многото околни ресторанти и ресторантчета. Микроклимата на обградената от върховете на Родопите манастирска котловина е много благоприятен, без крайности, лете прохладен, а през зримата сравнително мек. Това позволява в манастирската градина да се отглеждат всички видове зеленчуци, а от плодовете край него зреят дори смокини.
Бачковски манастир, снимка: Tsvetan Ganev
История
Бачковският манастир „Успение на Пресвета Богородица”, е основан от Великия доместик на запада и севаст Григорий Бакуриани в 1083г., по времето на византийския император Алексий І Комнин. По това време областта, където е основан манастирът, е част от Византийската империя и принадлежи на Григорий, който е и близък приятел на Алексий. За съосновател е приет и брат му, магистърът Абасий, вече починал по време на основаването, но завещал значителни суми и имущество за осъществяването му.
Григорий е добил от императора специален хрисовул, с който е осигурил пълна независимост на манастира, както от светска, така и от църковна власт, освободен е бил от плащането на данъци. За да бъде тази независимост реална, основателят, който вероятно е бил неженен, е оставил основната част от немалкото си имущество на новооснования манастир. Значителен брой земи и селища в околностите на днешния Асеновград и самият град, упоменат като Станимака, в Родопите, а също и Беломорска Тракия – в солунско и гюмюрджинско (сега Комотини), са изброени като собственост предадена на манастира. Към манастира, за нуждите на поклонничеството, Григорий построява три страноприемници – метоси. Прилонгийски, Мармарски и Станимашки. Първите два, в районна на Беломорието, не са запазени, от третия е запазена черквата св.Георги и руините на жилищната част. Желанието на Григорий Бакуриани, костите му да почиват в основаната от него обител, не е съдено да се осъществи. Убит е три години след основаването, край село Белятово, на север от Пловдив, в сражение с местните павликяни. Тялото му не е намерено след боя. Но костите на по-рано починалия му брат, Абасий, са пренесени от Григорий и положени в манастирската Костница.
За времето от основаването си до заемането на територията на манастира от турците, след падането на Пловдив в 1363г., той очевидно е запазил независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. Българските владетели не само са го зачитали, но и надарявали. Особено значителни дарения прави цар Иван Александър през първата половина на ХІVв., когато е признат за съктитор на манастира и негов портрет е изписан в манастирската Костница.
След падането на старата българска столица в 1393г., Търнов град, Бачковският манастир е мястото, където най-вероятно е заточен последният патриарх на Втората българска държава – Св.Патриарх Евтимий. Тук той е приел и кончината на благословения си живот.
Началото на ХVІІв. е времето, когато на Бачковския манастир е вдъхнат нов живот, обителта е основно обновена при игумените Матей и Партений. Препостроени са из основи съборният манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица”, манастирската изба, трапезария и метохът в Асеновград.
С възстановяването си в седемнадесети век, Бачковският манастир окончателно губи останките от църковна самостоятелност и става ставропигия на Цариградската патриаршия.
Осемнадесети и деветнадесети век са белязани от борбите за надмощие между българи и гърци, нещо характерно впрочем и за околните селища – Пловдив, Асеновград и др. Българските монаси, независимо от затрудненото си положение, не пропускат да подкрепят нововъзникващото възрожденско просветно дело. В тефтерите е отбелязана помощта им за първото градско пловдивско българско училище „Св.св.Кирил и Методий”. Пак по това време – първата половина на ХІХв. – манастирът е разширен с втори двор, за нуждите на нарасналото, след реформите в Османската империя, поклонничество. В 1836г. е построена в него третата манастирска черква – „св.Никола”, изписана малко по-късно от Захари Зограф.
През втората половина на ХІХв. с разрастването на борбите за възстановяване на независима българска църква, нараства и напрежението сред манастирското братство. Гръцките монаси успяват да изнесат и скрият най-старите копия на манастирския Устав, на гръцки и грузински език, и сега те се намират в библиотеката „Кораис” на о.Хиос. Изнесени са и други книги и ценности. В края на века, след учредяването на Българската екзархия, съперничеството е окончателно разрешено с преминаването на Бачковския манастир в юрисдикцията на новата българска църква през 1894 г.
Главна манастирска църква
Съборният манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица” е построен в 1604г. и следва доста точно старата Бакурианова църква. Следва да се отбележи успеха на манастирското братство, добило от османското правителство в началото на ХVІІв. разрешение за построяването на толкова голям храм. Изградена от бели дялани каменни блокчета с интересни надпрозоречни декоративни дъги от редуващи се камъни и тухли и богато украсен куполен барабан. Църквата впечатлява със спокойствието на обемите си. Добре запазеният иконостас е един от най-старите в България, направен в началото на ХVІІв. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване. Иконите са от същото време с изключение на централните четири, които са от края на ХVІІІв. Основният стенопис е от 1850г. от одринския майстор Моско Велев и е изпълнен в художествените традиции на българското възраждане, всъщност това е втори стенопис на църквата, покриващ по-стария от времето на построяването й, който е запазен само в притвора.
Чудотворна икона
Особен център на манастирския духовен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица.
Самото разположение на св.икона е по волята на изобразената Божия майка и е свързано със скриването и намирането й. А именно, по време на трудните начални години на турското господство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХVІІв. и донесена в манастира. За почуда на монасите, тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св.Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма.
Съществува също така предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на св.Богордица, нарисувана от ев.Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.
Изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните проучвания върху живописта й, сочат като най-вероятна датировка ХІв. или края му. Отстрани на образа на св.Богородица, може да се разчете надписът „влахерниотиса”, което говори, че тя повтаря живописния тип или пък е копие на прочутата Влахернска св.Богородица – покровителка на Константинопол. Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния образ е учредено още в ХVІІв. литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията.
Посещаемост
В почивните дни и на големите църковни празници хиляди вярващи, поклонници и туристи посещават Обителта. Идват да се поклонят на светинята или просто да прекарат няколко часа сред манастирския покой или в красивите му околности.
Желаещите да останат по-дълго, могат да го направят като отседнат в самия манастир, а по-буйните в хотелите и многото къщи за гости в близкото село Бачково.
Наред с туристи от целия свят, Бачковският манастир е посещаван и от много държавни и църковни гости, отдаващи почит на мястото му в църковния живот на българите и наслаждаващи се на запазените образци на църковно изкуство.
Манастирът е обявен за национален паметник на културата.
Постоянно е отворен за посещения.
