Оказва се, че дори негови братовчеди от родния му Сливен не знаят къде е погребан.

Умира през 2005 г. в пълно забвение след тежко боледуване. Никой от колегите му не разбира за страданията, през които преминава, а приживе забранява на близките си да споделят за болестта му, защото не търсел и не искал никакво съжаление.

Не е изпратен с почести, а близо две десетилетия след смъртта му дори интернет пространството, където има информация за всичко и всекиго, мълчи за него.

Навремето Кръстев влиза съвсем случайно в голямото кино, но оставя своята неповторима следа в него и в сърцата на българите. „Иван бе толкова убедителен на кастинга, че нито за момент не се поколебах да го поканя за ролята на Манол“, споделя режисьорът на „Време разделно“ Людмил Стайков.

За едноименния роман на Антон Дончев всичко отдавна е казано. За екранизацията му също.

През 2015 г. българите го определиха за филм на столетието. Филмовата творба се смята за връх на българското киноизкуство, достигнат чрез брилянтна режисьорска работа и актьорска интерпретация.

Малко известен факт е, че претенции за заснемане на филм по безсмъртния роман на Антон Дончев са имали известни международни кинокомпании непосредствено след публикуването на книгата в далечната 1964 г.

Нещо повече, култови актьори са били готвени за изпълнители на главните роли – Антъни Куин е трябвало да изиграе Манол, Лорънс Оливие – Караибрахим, а София Лорен – Севда. В крайна сметка ролите са взети от Иван Кръстев, Йосиф Сърчаджиев и Аня Пенчева.

Във филма Пенчева, в ролята на Севда, играе вдовица, влюбена в Манол. Преди кончината на Кръстев актьорите се събират само един-единствен път заедно в Родопите, точно на мястото, където са осъществени снимките през 1988 г.

Останалият в историята с образа на Манол артист прави роли и във филмите „Кмете, кмете“, „Нощна тарифа“, „Степни хора“, снима се в тв реклами, а след това се оттегля от сцената и години наред за него не се чува нищо.

Великият българин Иван Кръстев оставa завинаги на 64, покосен от коварна болест.

Материалът Манол от Време разделно умира в мъки и не знаят къде е погребан е публикуван за пръв път на Опознай България.

„Стъпках хляба във „Време разделно“, това ме съсипа психически. Оттогава и хиляди да ми дават, не бих направил подобно нещо, да не говорим, че не бих участвал в исторически филм, в който да съм толкова лош. Вече избирам само добрите роли. Може би животът ме промени, може би разбрах, че дори на сцената трябва да показваме повече добро, отколкото зло, но е така.

Така е.“
Това споделя с днешна дата големият актьор Йосиф Сърчаджиев, изиграл едни от най-добрите роли в киното и театъра. За една обаче ще съжалява цял живот – тази на Караибрахим във „Време разделно“. „Дълго време не можех да забравя греховната сцена с тъпченето на хляба. И в християнската, и в мюсюлманската религия не е прието да се стъпва върху хляб, както направих аз, защото това искаше ролята от мен“, припомни Йосиф.

Сцените, заснети в смолянското село Момчиловци, и поведението на Йосиф Сърчаджиев във филма ще останат най-добрата роля на злодей в българското кино, смятат кинокритиците. Самият актьор си спомни, че стоманеният поглед, който си изгражда, е дълго репетиран и мислен както от него, така и от режисьора. „Трябваше да предизвикам още с появата си някакво могъщо усещане за власт и жестокост. Това да е запазената ми марка, но след ролята на еничаря, който сънува протегнатите ръце на майка си, дори хората по софийските улици ме отбягваха. Това не е моята любима роля. Поведението ми е чуждо, защото не е свързано с моята същност. Затова вече и за хиляди левове не бих изиграл нещо подобно“, споделя с днешна дата Сърчаджиев.

Режисьорът Людмил Стайков обаче иска от него именно това: „Моля те, опитай да се движиш бавно. Искам да станеш на змия“, заръчал му. Йосиф приема предизвикателството. Променя погледа си, походката си, докато стигне до онзи плавен и властен темп, с който Караибрахим се движи в Родопите. „Дори съпругата ми Райна се дразнеше, че се променям. Казваше, че съм гаден. Подготовката за ролята обаче дори направи атмосферата вкъщи тежка и неприятна“, спомня си още Сърчаджиев.

Актьорът е категоричен, че никога няма да забрави лицата на статистите, когато ритнал хляба на земята: „Гледам около мен лицата на хората, виждам как си казват – това не е кино, това е живот и тоя човек мачка моя хляб. И аз се ужасих! Запитах се: Какво правим ние, какво правя аз? Изкуство ли, не! Това е жестоко нещо!“.

Но образът на Караибрахим не е склонен на никакви компромиси, дори когато прокарва ръка през главата си и казва, че душата му отдавна я няма. „Е, моята душа си е все още на мен, аз не съм този герой и слава на Бога. Аз, да ви кажа, не вярвам в проклятията, но все пак вече предпочитам да играя добри хора, да показвам добротата. Промени се нещо много силно в мен“, споделя Йосиф, който преди време премина през изпитанието инсулт, но оцеля и продължи да играе и да режисира.
„Ако трябва да съм искрен, скоро трудно ще излезе филм като „Време разделно“, защото публиката има друга потребност. Тя е загубена в мислите си. Усеща само настоящето. „Време разделно“ е поглед към живота въобще, а не само към момента. Това е голямата чалга в живота ни – чакаме мига и го изяждаме. Всичко продължава в него. А трябва да е друго.“

„Време разделно“ на режисьора Людмил Стайков по текст на Антон Дончев бе обявен за филм на столетието според класацията на БНТ. Романът на писателя излиза през 1964 г. и веднага се превръща в сензация не само у нас, но и в чужбина. Пътят на книгата към широкия екран обаче се оказва доста дълъг и трънлив… В основата на историческата сага са кървавите събития, случили се в средата на XVII век в Родопите. В онези времена там пристигат еничари, чиято мисия е българското население да приеме „правата вяра“. Османските орди, предвождани от родения по същите места Караибрахим и отведен от тях още като дете, с цената на куп жестокости опитват да склонят българите да сменят християнството с исляма. Интересът на западните киноиндустрии към екранизирането на „Време разделно“ е огромен, като редица чуждестранни продуценти и режисьори се надпреварват да откупят правата за неговото филмиране. Но комунистическата власт начело с Тодор Живков забранява Западът да се меси в българската история и не разрешава романът на Антон Дончев да бъде екранизиран в Холивуд или пък в Италия.

У нас филмът е заснет две десетилетия след издаването на романа и излиза на голям екран през пролетта на 1988 г. Далеч преди режисьорът Людмил Стайков да направи „Време разделно“, прочутият италиански продуцент и съпруг на София Лорен – Карло Понти, иска да снима филм по епоса. Той е запален по проекта от Петър Увалиев – по това време негов съдружник в общата им филмова компания „Бридж филмс“. Увалиев превежда няколко страници от романа на Антон Дончев, нахвърля сценарий и го дава на Карло Понти. Италианецът е пленен от проекта и вижда в него прекрасна възможност за кино и бизнес удар. Според проекта неотразимата София Лорен трябвало да изиграе ролята на Севда, която се дава на турците. В българския „Време разделно“ в този образ се превъплъщава Аня Пенчева. Великият британски актьор Лорънс Оливие бил определен за ролята на еничарина Караибрахим, която в лентата на Людмил Стайков се играе от Йосиф Сърчаджиев. През 70-те и филмовият гигант „Метро Голдуин Майер“ също иска да екранизира книгата в Холивуд и преговаря за правата. Дори Антъни Куин, вече прочул се като Зорба Гърка, изявил желание да играе Манол. В крайна сметка на всички тези опити на Запада да филмира романа на Антон Дончев Тодор Живков отговарял с „Не“.

Аня Пенчева стиска захарче срещу уроки

„Време разделно“ е истински връх в кариерата на Аня Пенчева. В епоса на Стайков тя доказва, че може да бъде не само красива, сексапилна и съблазнителна, но и силно драматична актриса. Нейната Севда преминава през различни метаморфози на духа, за да реши, че ще се откаже от честта, за да запази живота си. Стайков полага неимоверни усилия, за да превърне Пенчева в своя звезда.

Благодарение на него във „Време разделно“ тя преодолява най-трудното и най-тежкото – събличането. Людмил предупреждава Аня, че сцената, в която героят на Стойко Пеев я изнасилва, ще бъде брутална. Тя изстенва: „О, защо трябва Стойко да ме бие или… във всеки филм?“. Всичко започва едва ли не на майтап, но след това се оказва един от най-сериозните моменти в цялата кариера на Пенчева. В кадъра във „Време разделно“, в който 100 истински баби от Смолян кълнат Севда, защото се е дала на турците, Аня изтръпва, защото си е чиста проба фаталистка. Тъкмо се чуди какво да прави, абсолютно вкаменена, когато една от бабите приближава към нея и й дава бучка захар. „Земи и стискай, чедо, да не те хванат уроки, нали си смоленчанка, жал ни е за теб.“

Източник: BgDnes

Материалът Йосиф Сърчаджиев за „Време разделно“: Стъпках хляба, това ме съсипа! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Великите думи на Княз Борис I /в ролята на владетеля – Стефан Данаилов/:

„Коня си дадох – белия, Велислава ти дадох – славянката, ала от земята българска и един камък не давам! Така казах и така ще бъде!“

Материалът Стефан Данаилов в ролята на Княз Борис I: От земята българска и един камък не давам! ВИДЕО е публикуван за пръв път на Опознай България.

Филмът „Памет за Гергана“, посветен на Извора на Белоногата, бе представен на фестивалните дни във Варна 9-12 юни, в категорията „Българите, кои сме ние“ и бе един от малкото, допуснати до представяне. За съжаление недоброто качество на звука е попречило децата да стигнат до голямата награда /филмът е правен с подръчни средства, но с много любов/, но е достатъчно, че „Памет за Гергана“ вълнува и вече за нея знаят по целия свят!
Браво, Мерием Юмер, Боголюба Георгиева, Виктория Господинова! Златни момичета!
Ето го и филма!

Добрата новина публикува на фейсбук профила си Светлана Николова, която е инициатор на проекта за цялостно реновиране и възстановяване на паметника посветен на Извора на Белоногата.

Материалът Чудесна новина! Филмът „Памет за Гергана“, посветен на Извора на Белоногата спечели комисията с … (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Официална церемония за награждаване на лауреатите в Националния ученически конкурс „Вазовата България“.
Кметът на Община Сопот връчи наградата на петричките участници от Профилирана гимназия „Пейо Яворов“ – проектът им „Българско време“ е победител в категория „Филми“.

Наградените изказаха благодарности на организаторите: Община Сопот и Къща музей „Иван Вазов“ за високото отличие и голямата награда – екскурзията до Сопот за участие във Вазовите празници!
Наградата е за целия филмов екип – актьори, оператори, фотограф.
Вие сте гордост за България, а училище ПГ „Пейо Яворов“ – гр. Петрич е пример за родолюбие!

Материалът Ученици за ПРИМЕР! Родолюбивият филм „Българско време“ на ПГ „Пейо Яворов“ – гр. Петрич спечели награда в Националния ученически конкурс „Вазовата България“ (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Началото на четиринадесети век. Ордите на Османската империя сриват впечатляващата дворцова архитектура на току що завзетото Българско царство. Ще минат повече от четири века преди по тези земи отново да започне мащабно строителство. Но то ще преобърне историята на целия Балкански полуостров. От вкопани в земята църкви до блестящия, уникален за света, шедьовър – Пазарджишката Света Богородица.

Това е делото на брациговските майстори-зидари. Мъжете, които са строили във Флоренция и Верона, се разхождат с ордени, връчени им лично от султана, защитават се с оръжие в ръка от мюсюлманските банди, омайват с плановете си за строежите на най-впечатляващите архитектурни проекти в империята. А след тяхното дело, ще започне и най-кървавото въстание в Европа през 19-и век – Априлското в България. Една впечатляваща история за изкуство и революция, разказана от британския актьор и музикант Марк Босани.

The Beginning of the 16th Century. The Hordes of the Ottoman Empire are demolishing the splendid palace architecture of the invaded Bulgarian Kingdom. Four and a half centuries later, everything had to start again from scratch. The Bratsigovo builders occupied a special place in this architectural process that will change the history of the Balkan Peninsula. From dug into the ground churches to unique masterpieces like the church of the Holy Virgin in Pazardjik.

Режисьор Степан Поляков
Изпълнителен продуцент Вивиан Бояджиева
Оператор Момчил Александров
Асистент оператор Светлин Йорданов
Композитор Валери Пастармаджиев
Сценарист Степан Поляков
Диктор Марк Босани
Актьор Марк Босани
Монтажист Момчил Александров
Продуцент Степан Поляков
Продуцент Момчил Александров

Материалът Майсторите, които върнаха времето напред / The Builders Who Put The Clock Back To The Future. (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Филмът наистина се радва на огромен зрителски интерес. И това си има своите обяснения. Българите са жадни за родни филми. Вкусът им още е пресен и трябва да мине време за да се изпече добре. Още не е навлязла западната конкуренция, а телевизията току-що е стартирала с излъчванията.

Филмът разказва за подвизите на любим народен герой, какъвто несъмнено е Хитър Петър. Него всички го обичат. Това, че непрекъснато надхитря Настрадин Ходжа, повдига народностното самочувствие.

Как е създаден той?

Преди сценария Петър Незнакомов написва за Младежкия театър пиеса “Хитър Петър”. След като я гледа, режисьорът Стефан Сърчаджиев-Сърчо провокира автора да опита и с филмов сценарий. Незнакомов го написва бързо, черпи вдъхновение от народните приказки и от митовете и легендите за народния хитрец.

Хитър Петър е коронната филмова роля на Рачко Ябанджиев

Духовит актьор от Народния театър. За съжаление, след това киното ни почти не посяга към таланта на този изключителен майстор на превъплъщенията в комедията за народния хитрец Ябанджиев. Българския актьор Константин Кисимов го виждаме в ролята на хаджи Костаки.

“Хитър Петър” ще остане в историята на българското кино и с присъствието на Бенчо Обрешков като негов художник. Той е автор и на рисунките в началните надписи на филма. Въпреки че няма никакъв опит в киното, Бенчо Обрешков се хвърля с жар в новото предизвикателство. Арх. Мария Иванова, която е втори художник в продукцията, го помни като деликатен човек с чувствителна душа и изключително чувство за хумор. Заедно търсят художествените решения както в натурата на Копривщица, така и в декорите за Узунджовския панаир, които построяват на обширните поляни около току-що построения Киноцентър.

Оператор е Бончо Карастоянов, един от първомайсторите на киното ни. Независимо от жегата той винаги е с елегантен костюм и вратовръзка. По време на снимките Карастоянов вече е сериозно болен и зад камерата е вторият оператор Емил Вагенщайн.

След огромния успех на “Хитър Петър” писателят Христо Ганев казва на колегата си Незнакомов, сценарист на филма:

– Пеца, ако живееше на Запад, вече щеше да си милионер! / 24chasa.bg

Уникален филм! Може би това е най-автентичният и колоритен български филм! На всичкото отгоре и цветен – за 1960 г. И с тази прекрасна музика за озвучаване направо се пренасяш в една минала епоха, когато селата са били пълни с хора и живот, а хората са били хора! Блестящо изпълнение на актьорите, от които имате усещането, че играят себе си а зрителят присъства на място! Една истинска извадка от лентата на времето преди стотици години!

Сценарист: Петър Незнакомов (Screenwriter: Peter Neznakomov) Режисьор: Стефан Сърчаджиев (Director: Stephan Sarchadjiev) Оператор: Бончо Карастоянов (Cameraman: Boncho Karastoyanov) Музика: Филип Кутев (Music: Philip Kutev) Времетраене: 92 мин.

Видео: BG FILMI

It is considered to be the most popular and visited Bulgarian movie (comedy) from 1960

Материалът „Хитър Петър“ Най-гледаният български филм от 1960 г. (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Авторите са избрали тъмният и кървав период в българската история от края на 18-и и началото на 19-и век, за който сведения е издирвала основно професор Вера Мутавчиева, пише Марица.бг.

Базиран на романа й „Летопис на смутното време“, филмът има послание да напомни, че преди да се възроди, нашият народ е минал през най-страшното – грабежи, палежи, заколение, насилване, смяна на вярата.

Точно тогава, преди дълго чаканото Възраждане, нашите земи са били най-кипящите на Балканите – вилнеели са страшните кърджалии или т.нар от народа – даалии, разбойници. Епичният над 5-минутен трейлър на продукцията, в която всички се участват напълно безвъзмездно, бе представен преди коледните празници в културен център „Тракарт“ в Пловдив пред десетки гости. Сред тях бе председателят на общинския съвет Савина Петкова.

Трейлърът е достъпен в канала YouTube и на фейсбук страницата на сдружението.

За цялата идея пред Марица.Бг разказаха Иван Тонев и Митко Конов

Димитър Томов, режисьор на филма

Идеята бе моя. Искаме да покажем, че духът е непреходен. Всичко друго отминава само духът остава. Българският дух обаче трябва да бъде поддържан. Днес имаме изключително голяма нужда от това напомняне.

Това време на размирици и безверие, се повтори по малко изменен начин 90-те години. Трейлърът е първата стъпка. След това ще направим кратка документална лента, а накрая ще завършим и игралния филм.

Докато съвременните режисьори търсят комерсиалното, то всеки от нашето сдружение дава по нещо от себе си за идеята напълно безкористно.

Иван Тонев, член на управителния съвет и байрактар на сдружение „Хайдути“

Искаме да пресъздадем смутното време на размирието, когато много човешки съдби, предимно християнски и български, са пострадали от набезите. Искаме да покажем силата на българския дух. Народ, който е грабен, насилван , бит и убиван, но е преживал всичко това, в крайна сметка е възкръснал. Този период от нашата история не е изследван особено, с изключение на труда на Вера Мутавчиева.

Централата на сдружение „Хайдути“ е в Пловдив, но съмишлениците са от цялата страна. До момента активните членове са около 40 човека. Те преоткриват, съхраняват и популяризират българската история.

Всички носии и оръжия, които те използват са автентични. Някои от тях имат 200-годишна история. Другата основна дейност на сдружението е концентрирана в открити уроци по училищата.

Те искат да подтикват децата да се гордеят. От сдружението искат да изтупат прахта от вехтите воеводи и да ги дават като пример на днешното поколение. Планира се дигитализиране на уроците, с което те да станат още по достъпни за учениците.

Материалът Вижте трейлъра на „Смутни времена“ – бъдещ филм за кърджалийските времена (Снимки и ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.

Те не са професионалисти, но са ученици за пример, избрали да отделят от времето си за този проект, избрали да творят и печелят сърца – български сърца!  Те са едни истински момичета и момчета за пример! Това са НОВИТЕ БЪЛГАРИ…или поне силно ни се иска повече от връстниците им да са като тях – носещи България в сърцето си, отдадени на своето образование и култура, отдадени на българските традиции. Избрали да почитат нашата история, а не да са идолопоклонници на чужди нрави и люде!

Нашият екип благодари на прекрасната учителка Здравка Трайкова и изпращаме поздрави на всички участници в тези изяви!
Ученическият филм „Аз съм Лъвский“ получи първа награда в Националния исторически конкурс „180 години от рождението на Васил Левски -180 години безсмъртие“, който се организира от МОН, РУО – Варна и Първа езикова гимназия -Варна.

Проявата се осъществява с подкрепата на Общонароден български комитет „Васил Левски“, Фондация „Българска памет“ и Регионален исторически музей – Варна.
Талантливите ученици пребориха всички участници от страната в раздела за драматизация и рецитация. С помощта още на ФА „Гайтан“ и гостоприемството на село Голешово.

Материалът ЗА ПРИМЕР! Родолюбиви ученици от гр. Петрич с още един впечатляващ филм – „Аз съм Лъвский“, с който спечелиха първо място в … (ВИДЕО) Ексклузивно за Opoznaybulgaria.com! е публикуван за пръв път на Опознай България.

Капана Фест, чието поредно издание се проведе в началото на юни, се утвърди като най-големият градски фестивал на изкуствата в България. Хиляди пловдивчани и гости на града под тепетата се насладиха на забавления и културни мероприятия три дни и две нощи из тесните павирани улички на квартала, пише plovdivtime.bg.

27-годишният Александър Грудев показа изумително красив филм, който улавя уникалната творческа атмосфера на Капана Фест. Младият оператор признава, че го вдъхновява културата, красотата и енергията, която носи града.

Александър е от Несебър и от десет години живее в Пловдив. Сам се е научил на операторския занаят и снима с камерата едва от година.

Материалът Спиращ дъха филм улови магията на Капана Фест (ВИДЕО) е публикуван за пръв път на Опознай България.