Казват, че герои съществуват само в приказките. Е, ние спокойно можем да поспорим. България има достатъчно герои – реално съществуващи личности, оставили дълбока диря в историята на нашето Отечество.
Един от героите, за които ще ви припомним, е революционерът Ангел Кънчев. За него с пълна сила можем да изречем думите герой, патриот, родолюбец. Неговата искрена и чиста любов към Родината го отвежда по трънливия път към извоюване свободата на България. За тази свобода българите мечтаят от почти половин хилядолетие.
Животът на Ангел Кънчев започва на 11 ноември 1850 г. в Трявна. Именно в родното си градче той получава началното си образование. Неговият учител също не е случаен човек – Петко Славейков. Още като ученик Ангел Кънчев се премества в Русе.
Когато е на 18 години, революционерът се присъединява към Втората българска легия, а малко по-късно пише Възвание до българския народ, призоваващо българите към борба за свобода.
Става верен сподвижник на Васил Левски във Вътрешната революционна организация (ВРО).
Историята на нашия герой завършва трагично на 5 март 1872 г. Опитвайки да отпътува тайно за Румъния, Ангел Кънчев е предаден и заловен от османската полиция на пристанището в Русе. Още ненавършил 22 години, революционерът сам слага край на живота си, за да не наруши святата си клетва към Родината.
В последния си миг успява да изрече своето най-съкровено желание: „Да живее България!“
„Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт…“ – казва за него Левски
Днес родният дом на героя е превърнат в музей, а близо до мястото на самоубийството му в Русе е издигнат паметник.
Вижте откъс от българския сериен филм „Записки по българските въстания“, в който е пресъздаден моментът на паметното самоубийство:
