Млад животновъд обяви заплата от 3000 лева, но все още не успява да намери хора за работа.
„Потомствен овцевъд съм. С отглеждане на овце се занимаваха баща ми, дядо, прадядовците. Навремето са стигали чак до Бяло море, където са пашували стадата през зимата“ споделя той и допълва, че е израснал сред животните и отглеждането им винаги го е привличало. Но ясно си дава сметка, че модерното животновъдство изисква инвестиции и нов опит, различен от традиционния. Затова стажува 9 месеца в немска ферма и 3 месеца във френска, разказва той пред „24Родопи“.
Необходимите пари за първоначалната инвестиция ги припечелва, работейки като аниматор и представител в луксозни курорти. Стартира работа в Египет през 2004 г., където прекарва 3 години и половина. След това работи по турските курорти и по Българското Черноморие. През зимните месеци се прибира на село, за да помага на двамата си братя, които се занимават с отглеждане на крави.
„Времето ми е разчетено до минута. Стоката е жива и се нуждае от мен. Не се интересува, че тракторът е развален и не можеш да докараш фураж или да изринеш обора“, споделя младият фермер. Той отчита, че не би се справил, ако породата, която отглежда, не е „Родопски цигай“.
Това е издръжлива порода, регистрирана при него като месодайна, но той не пропуска да издои по някой литър мляко за собствена консумация и за направата на готов продукт като кашкавал, сирене или кисело мляко.
Търси усилено младо семейство да работи за тях, но работници не се намират дори за 3000 лева заплата. „Професионалисти, трактористи, хора с капацитет и любов към животните“ пояснява характеристиките той и добавя: „Срамуват се младите от тази работа, а тя не е за възрастни“.
През малкото си свободно време помага на братята си в отглеждане на кравите. Най-голямото му предимство на пазара е, че стадото не само е отглеждано в Родопите, но е изхранвано с фураж, 75% от който е добит в района. Животновъдът поддържа над 250 декара ливади, от които произвежда сеното за стадото си.
„Билките, които има по нашите пасища и ливади, правят месото на родопските агнета неповторимо по вкус. Не може да ги сравняваш с животно, отгледано в полето“, убеден е той. Но според него крайният потребител оценява планинския продукт.
