След повече от век истината за предателското залавяне на Васил Левски се разбулва все повече, особено след изваждането на показ от архивите на Народната библиотека на дневника на поп Кръстьо Никифоров – набедения предател на Апостола.
Внимателният и безпристрастен анализ на поредицата от събития през лятото и есента на 1872 г. показват обаче, пълната несъстоятелност на това обвинение, поддържано през десетилетията относно „вината“ на поп Кръстьо. През десетилетието след събитията от края на 1872 г., параноично настроени потърпевши на арестуваните ръководители на Ловчанския таен революционен комитет и преди всичко – на близки и роднини на конкурентно действащия в Ловчанската епархия Поп Луканов – волно или неволно разпространяват и укрепват с годините версията за „предателството“ на поп Кръстьо Никифоров.
От това се повлиява и летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов, който по никакъв начин не е бил в състояние да отличи през началните години след Освобождението слуховете от действителните събития, довели до залавянето и последвалото го обесване на Васил Левски.
Постоянно и упорито тиражираните „факти“ за това предателство са представени като достоверни събития в неговото монографично произведение „Записки по Априлското въстание“ и така, те намират място в прочутото, декламирано през десетилетията произведение на патриарха на следосвобожденската ни литература – народния поет Иван Вазов – „Епопея на забравените“: „Той биде предаден, и от един поп! Тоя мръсен червяк, тоя низък роб, тоз позор за Бога, туй пятно на храма Дякона погуби чрез черна измама!“
Това разтърсващо четиристишие е събуждало негодувание и ненавист у не едно поколение българи. Особено удобно е било да се набляга постоянно на него, с цел насаждане най-малкото на недоверие към църквата, по времето на т.нар. „социалистически период“. Версията, че великият борец за освобождение Васил Левски е бил предаден от един църковен служител – и то заради 1400 турски лири – е повече от перфектен повод да се заклеймява постоянно не само „предателя Поп Кръстьо, но да се дискредитира самата църква и проповядваните от нея ценности.
Анализът на не така оскъдните факти показва обаче друга картина – след обирът на турската хазна през август 1872 г. от Димитър Общи – без съгласието на Левски и с неодобрението на самия поп Кръстьо – Апостолът допуска серия от грешки, умело използвани от турската власт, която постепенно затяга обръча около него, довели в крайна сметка до неговото залавяне. Провалът идва обаче, когато Димитър Общи, желаейки да придаде политически характер на събитията, разкрива на цялата мрежа от създадените 52 Революционни комитети, довело до арестуването на 80 техни членове!
Вижте, подробностите относно нерадостната съдба на предадения от съратниците си и обруган през поколенията поп Кръстьо Никифоров, на когото приживе е било отнето правото да се защити публично! Много разочароващи истини относно подхода на управляващите след Освобождението, тяхната жажда за бързо забогатяване и забравяне на идеалите звучат изумително актуално и днес! Последните страници от неговия, потънал с забвение дневник, са откъснати; останало е само изречението: „Когато и да е – правдата ще възтържествува!“ А така ли е в сегашната ни действителност?!
Видео: БНТ Свят
