Всеки един народ има своя история, която e генерирала през вековете не само материално, но и нематериално културно наследство, каквито са обредните и народни танци и музикалния им съпровод, словото, обредите, локалните събори и всякакви други традиционни културни умения.
Националната принадлежност на човека се гради в процеса на неговото възпитание именно в посока да цени, пази, съхранява и обича нематериалното културно наследство на своята страна в цялото му многообразие.
Бързият технически и особено – информационен прогрес през последното десетилетие водят обаче, до налагане на една глобализирана международна култура, която има разрушителен ефект върху значителна част от културните изяви в отделните страни. От друга страна самата същност на нематериалното културно наследство предопределя неговата уязвимост – то е преходно и е ограничено от късия интервал на неговото изпълнение и предаване.
Всичко това обуславя тенденция към постепенна, но неуклонна загуба на национална идентичност, от което до културния и морален срив на отделния индивид има само една крачка. Ето защо се предприемат стъпки в посока да се предотвратят нежеланите процеси, които сриват значението на нематериалното културно наследство не само в национален, но и в световен мащаб.
Налице е и действа ефективно пилотната програма на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“, част от която се явява „Живи човешки съкровища – България“. Същността на програмата е да се стимулират носителите на нематериалното културно наследство да практикуват дейностите и да предават познания и умения на следващите поколения.
България е в привилигированото положение да разполага и до днес с разнообразна фолклорна култура, съчетаваща движението със звука и словото, всичко това в запазена строго ритуална форма. Специфичното в българската програма „Живи човешки съкровища” е строгата й насоченост към подкрепа на живите човешки съкровища на България – хората, притежаващи не само умение и талант, но и готовност да предадат майсторството си на по-младото поколение.
Възприетата и поддържана пред прехода отговорна културна политика на страната я нареди на челно място в света като държава, създала и обновяваща национален регистър на нематериалното си културно наследство, влязъл в сила паралелно с подготовката на текста на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериалното културно наследство.
Функционира национална експертна комисия, назначена от министъра на културата, която обсъжда и оценява на всеки две години излъчените и представени регионални кандидатури за фолклорни традиции и предлага до пет такива пред Националния съвет за нематериално културно наследство. За 2014 година спечелилите кампанията „Живи човешки съкровища – България“ са: лазаруването в село Старо село, алианските карнавални игри от с. Бисерци „Хъдрелез“, Дервишов ден в Лесичево, коланите, тъкани на „кори“, и победителят в раздел „Традиционно пеене и свирене“ – „Добруджанска тройка – минало, настояще и бъдеще“.
