Тази национална гордост е открита през 1949 малко след град Панагюрище в посока юг. Съкровището е датирано 4 – ти началото на 3 – ти век преди Христа.
Съкровището е красив златен сервиз с много богати орнаменти и украса. Предназначението му е било за тържества или тайнствени религиозни ритуали характерни за тракийската митология. Състои се от 9 съда, които са направени от чисто злато. Теглото им е около 6 килограма.
Четири от ритоните са оформени с глави на животни – овен и козел. Два от тях пък са изобразени с глави на елен лопатар. В горната си част има изображения на различни събития и сцени от старогръцката митология. Изображението на един от тях е на сватбата на бога Дионис и критската принцеса Арианда. Три от съдовете са оформени с формата на главата на Амазонка. Дръжките пък са направени като същества от тяло на животно и глава на човек – кентаври.
Изработката фиала – плитък съд с формата на тава, изисквала истинско майсторство. На него са изобразени 24 орнаменти, които са изпъкнали във всеки един кръг с намаляващ диаметър към ръба на филиала. Най – външният и два по – малки от нещо са оформени като човешки глави. Жълъдите, пък, образуват най – вътрешния кръг. Растителна украса обогатява редовете и отделните части на фиалата.
Съдът, привличащ най – много вниманието на зрителите е големият амфоровиден съд. Дръжките му са направени като два борещи помежду си кентаври. Отверстията, които служат за виното са направени отново във формата на човешки глави. Между двете глави е изображението на борещото се със змия дете на Херакъл. Украсата и орнаментите, както и внушението, което те правят на амфората е благодарение на прецизно изобразените и пресъздадени сцени от митологията.
Разбирайки за съкровището, Пловдив настоява съкровището да бъде преместено в града. Не след много дни след това, то е изложено в музея. Съдовете от този момент никога не се завръщат в Панагюрище.
