Добра новина! Манастирите влизат в Чудесата на…

Кампанията за съкровищниците на вярата тръгва от Асеновград и Бачковската света обител. Имаме 200 духовни светилища, действащи са само 80!             Духовните светилища ще имат своето подобаващо място в Чудесата на България.       В. „Стандарт“ започна специална кампания за закрила, подпомагане и популяризиране на манастирите у нас. Тя ще тръгне от Асеновград и Бачковската света обител като част от мащабната инициатива „Чудесата на България“, която вестникът провежда вече шеста година.
Мястото не е случайно. В Асеновград има най-много църкви в България. Със своите над 30 храма градът е известен като Малкия Йерусалим.

5 категории ще включва вотът за Чудесата тази година. Гласуването тръгва в началото на август. Освен традиционните „Културно-историческа атракция“, „Археологическо откритие“ и „Съкровища“ всеки българин ще може да даде своя глас и в раздел „Музеи“ и „Манастири“. Още с дискусията „Чудесата на България“ във Враца 11 април обявихме, че акцент тази година ще са музеите. Триумфът на родните тракийски съкровища в Лувъра и късчетата история, които музеите пазят са едни от най-добрите посланици на страната ни пред света и кампанията „Чудесата на България“ цели те да се превърнат в магнит за привличане на чужди туристи у нас. Скритите зад витрините тайни на предмети от праисторията до днес разказваме в рубриката си „Чудесата в музеите“.

В сложното време, в което живеем, манастирите пък са духовните съкровищници на България, извор на вяра и енергия, пазители на моралните ценности. Затова „Стандарт“ ще отдели специално внимание за тяхното популяризиране.
Около 200 са манастирите у нас, съобщиха духовници. От тях само 80 са действащи. Една част са напълно разрушени, от други има запазени останки. Трети се изграждат в момента. Общо 4000 пък са църквите и параклисите, от които 1200 са паметници на културата.

Трите най-големи манастира – Рилски, Бачковски и Троянски са ставропигиални, тоест – подчинени директно на Светия синод на Българската православна църква. За останалите отговарят митрополитите, в чиито епархии принадлежат. Сред по-големите духовни обители са Хаджидимовския „Свети Георги“ и Роженския „Въведение Богородично“ (Неврокопска епархия), Клисурския „Св. св. Кирил и Методий“ и Лопушанския „Свети Йоан Предтеча“ (Видинска епархия), Черепишкия „Успение Богородично“ (Врачанска епархия), Гложенския „Свети Георги Победоносец“ и Новоселския (Априлски) „Света Троица“ (Ловчанска епархия). В Пловдивска епархия са доста – Кукленския „Свети Врач“, „Свети Кирик и Юлита“, Араповския „Света Неделя“ и др. В Старозагорска епархия е „Свети Атанасий“, в Сливенска – Поморийския „Свети Георги“. Във Варненско по-известните са „Св. Св. Константин и Елена“ и Аладжа манастир. В Русенско – Скалният манастир „Св. Димитрий Басарбовски“. Във Великотърновска епархия манастирите са доста. Сред тях са 15 действащи с голяма историческа и културна стойност, като Дряновския „Св. Архангел Михаил“, Килифаревския „Рождество Богородично“, Плаковския „Св. Пророк Илия“, Къпиновския „Св. Николай Чудотворец“, Соколския „Успение Богородично“ и Батошевския „Успение Богородично“. Както и Патриаршеският „Св. Троица“ и Преображенският „Преображение Господне“.

Софийска епархия пък се гордее със своята Мала Света гора от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси. За лавра (първи в йерархията) се е приемал Бистришкият манастир „Св. Никола“, напълно разрушен от турците. На негово място е издигнат днешният храм „Св. Георги“ в Бистрица. А най-прочут и днес е царският Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“, издигнат от цар Иван Александър и обгрижван от сина му цар Иван Шишман. Други манастири са Кремиковски, Курилски, Сеславски, Кладнишки, Германски, Лозенски, Кокалянски, Горнобански, Дивотински, Подгумерски, Буховски, Еленишки.

Реставрираме обителта с 300 000 лв. от държавата

От 2 години се опитваме да бъдем на туристическия пазар, казва архимандрит Симон, игумен на Бачковския манастир

– Дядо Симон, на прага сте да получите 300 000 лв. от кабинета за реставрация на Бачковския манастир?

– Предполагам, че утре (днес, б.р.) решението за отпускане на финансирането 300 000 лв. ще бъде гласувано от Министерски съвет. Това са първите пари, които получаваме от 2007 г. насам. Държа да отбележа, че централната власт и община Пловдив винаги са ни помагали.

– За какво ще бъдат тези пари?

– За три проекта, първият от които е за отводняването на църквата. Стените са мокри от т. нар. капилярна влага. Архитекти от министерството на културата разработват план, който ще бъде обсъден на две комисии – в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и в културното ведомство. Предполагам, че процедурата ще е готова и през септември ще започнем ремонта на църквата. По предварителни изчисления ще отидат около 160 000-180 000 лв.
Друга част от сумата ще бъде похарчена за ремонта на покривното пространство на манастира – 6 дка покриви. Третата част е за доизграждане на южното крило на светата обител.

– Бачковският манастир е притегателен център и за чуждите туристи. Участвате ли на туристически борси?

– От две години се опитваме да бъдем на туристическия пазар. В момента имаме група португалци, те заедно с испанците са много активни. Бачковският манастир е силно притегателен център най-вече за руснаци, немци, французи. Миналата вечер имахме 12 семейства, французи. Това не е класически поклоннически туризъм, по-скоро е културен туризъм – да видят обителта, стенописите, да опитат традиционните манастирски ястия.

– Опитвате ли се да усвоявате средства по европейските програми?

– По голямата програма на МРРБ – „Региони в растеж“, мярка 06, има възможност до 50 млн. лв. на проект. Той е за развитие на регионален туризъм. Можем да кандидатстваме за изграждане информационен туристически център, паркинги, подстъпи. Но се искат 10 на сто банкови гаранции, а от Светия синод не са съгласни да залагаме имущество.

Св. Атанасий е най-старият в Европа

Действащият девически манастир „Свети Атанасий“ е най-старият в Европа. Той е по-стар от „Кандида Каса“ в Шотландия, основан през 360 г., и манастирите на Свети Мартин във Франция – 373-375 г.Обителта е в село Златна ливада, на десния бряг на Стара река. Намира се само на 20 км от Хасково в посока Чирпан, съвсем близо до с. Меричлери.Изследователи твърдят, че манастирът е основан през 344 г. лично от Свети Атанасий Александрийски, приносителя на монашеството от Египет на нашия континент. Тогава той идва в българските земи във връзка с Вселенския събор в Сердика. Мястото не е избрано случайно, защото се намира на стратегическия път Константинопол – Сердика. Крепостта, от която и до днес има останки, е била от особена важност, а в близост се намирал тракийски нимфей, който светецът превръща в светилище. През многовековната си история „Свети Атанасий“ е построяван и разрушаван няколко пъти. През 80-те години на ХХ в. е построена нова голяма сграда на манастира. Според легендите в светата обител се е крил Васил Левски (1837 г. – 1873 г.) и други участници в националноосвободителното движение срещу османската власт през XIX в.
В манастира се съхранява египетската икона на Св. Атанасий, която е подарена през 2003 г. по време на посещението на Александрийския патриарх Петрос VII. Друга голяма ценност е копие на Реймското евангелие.5000 евро от папата за базиликата в ПлискаМитрополит Йоан отслужи празнична литургия за деня на Св. Седмочисленици и Свети Климент5 хиляди евро даде папа Франциск за реставрацията на Голямата базилика в Плиска. Това съобщи папският нунций в България Анселмо Пекорари с писмо до директора на НИМ проф. Божидар Димитров. „Този принос е в рамките на отбелязването на 1150 години от първите отношения между Римския папа и Българското царство“, се казва в писмото.
В Плиска вече започна монтирането на сводовете и колоните на реставриращия се южен кораб на Голямата базилика. Тя е построена в 865-870 г. от цар Борис I Кръстител като катедрален храм на България, току-що приела християнството. Храмът е построен по план, донесен от епископ Формоза Портценски, ръководител на българската църква, в периода в който тя е подчинена на Папството (865-870 г.). Формоза Портценски е донесъл плана на Папската базилика „Сан Пиетро“, но Борис I е увеличил дължината й с 2.5 м. Така България се сдобила с най-голямата църква в Европа, надмината едва през XV в. от няколко църкви в Испания и Италия. Голямата базилика в Плиска е разрушена от османските турци след завладяването на този край в 1388 г. Камъните, от които е била изградена (правилни варовикови квадри), са използвани за строеж на турски казарми в Шумен, гари, складове и водонапорни кули по жп линията Русе-Варна. През 2015 г. правителството на Бойко Борисов взе решение да реставрира църквата и възложи работата на Министерство на културата. С отпуснатите досега от правителството 800 000 лв. и дарения на граждани работата усилено продължава. Ако има пари реставрацията може да бъде завършена до лятото на 2017 г., смята проф. Димитров. Днес Негово Високопреосвещество Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще отслужи празнична литургия в Голямата базилика по случай деня на Св. Седмочисленици и Свети Климент. Историците смятат, че именно свети Климент е създал старобългарската азбука, и то в манастира до Голямата базилика.

Църквата вече действа като пълноценен храм – в нея отец Андрей от Нови Пазар и митрополит Йоан са извършили вече десетки кръщенета и сватби.