Учителката препитва първолаците:
– Иванчо, какво ни дава кокошката?
– Еченца.
– Браво! А какво още?
– Още еченца.
– Добре, ами ти на какво спиш?
– На земята.
– А под главата, какво слагаш?
– Шъпите.
– Хм… Да опитаме по друг начин – татко ти на какво ляга?
– На мама.
– А когато мама я няма?
– На комшийката.
– Ами ако и съседката я няма?
– Тогава и татко го няма.
– Бре… да сменим подхода – дядо ти на какво спи?
– На кревато.
– А под главата си какво слага?
– Узлявница.
– И ако ударим възглавницата, какво ще получим?
– Прах!
– Ами ако силно-силно я ударим?
– Блъи!
– Ами ако вземеш нож и разпориш възглавницата, какво ще получиш?
– Як мариз от дедо!
– Добре де, какво още?
– Перушина.
– Е-е-е, най-накрая! И така, какво ни дава кокошката?
– Е къ кво?!? Еченца…
