„Сердика е моят Рим!“ Така възкликва римският император Константин Велики, онемял пред красивия град. Сердика достига голям разцвет по време на неговото управление, след като римската империя се разделя на Източна и Западна. Построена е Арената на София.
„Сердика е моят Рим” са често споменавани думи от Император Константин Велики.
София е трета по възраст европейска столица след Атина и Рим. В средата на III век Сердика е провъзгласена за столица на римската провинция Долна или Вътрешна (а по-къско Средиземноморска) Дакия.
Своето величие градът достига през първата половина на IV век, когато Константин Велики го обявява за своя временна столица и заявява „Сердика е моят Рим“. По това време са благоустроени някои от източните, жилищни квартали, построен е величествен преториум, който е императорската резиденция, базиликата „Свети Георги“ и по всяка вероятност базиликата „Света София“. Постигнатото в градското строителство и благоустройство дава основание на римския историк Амиан Марцелин през 357 г. да определи Сердика като „обширен и благороден“ и „голям и прочут“ град.
Сердика попада в обхвата на Римската империя през I в. Името е променено на Улпия Сердика в чест на имератор Марк Улпий Траян. На него градът дължи правото си на автономно управление.
Разрастването и укрепването продължава по време на императорите Марк Аврелий и Комод. При Диоклециан в Сердика е построен амфитеатър, който е сред най-внушителните за времето си след Римския колизеум.
След години на кризи, безброй битки, подялба на власт и гражданска война един нов император става единствен победител.
Първият християнски владетел на Римската империя. Поборник за вярата, превърнал я в държавна религия. Името му е Флавий Валерий Аврелий Константин. Но за протокола на историята е записан като… Константин Велики.
През 324 г. войските на Константин настъпват с христовия монограм на щитовете си. Побеждават при Адрианопол, Хелеспонта и Хрисополис и разчистват с мечовете си неговия път към властта над цялата Римска империя.
Новият владетел не харесва стария център на света. Той има друг любим град – недалеч от родното му място, край днешен Ниш. Сердика е моят Рим, казва често императорът.
Той мести цялата си свита и управлява месеци наред обширната Римска империя от двореца в любимия си град.
Резиденцията му е в историческия център на града. През IV в. това място се наричало „Константинов квартал“. Следите от него могат да се открият между днешните улици „Калоян“, „Позитано“ и „Леге. В очертанията на Константиновия квартал и до днес се е съхранила ротондата „Св. Георги“.
При решението си да намери новo място за столица на огромното си владение, Константин се колебае между три възможности – Сердика, Никомедия и Византион.
Сърцето на императора вероятно му е казвало: Сердика. Но стратегът в него все пак избира града на Босфора.
Въпреки това бъдещата българска столица достига небивал разцвет при неговото управление. Един от символите на онова време е останал и до днес – базиликата „Света София“.
Император Константин често пъти е идеализиран като просветен и набожен монарх. Далновиден политик спасил империята от разпад. Харизматичен визионер, посочил пътя на европейската цивилизация за хилядолетия напред. Друг път е смятан за безскрупулен тиранин, обсебен от мания за величие.
Кой е Флавий Валерий Константин? Героичен новатор или диктатор, покварен от абсолютната си власт? Със сигурност може да се каже едно. Без Константин Велики ходът на историята и цивилизацията нямаше да бъде същият. Нямаше да бъде същата и София.
Източник: „5 минути София“
