Почитаме Свети цар Борис – Михаил – Покръстител на българския народ!

Днес Българската православна църква почита паметта на Св. Цар Борис – Михаил, покръстител на българския народ. Прославяме спасителното и незаменимо християнско дело на този велик български цар. Честваме Борисовден.

Св. цар Борис покръства българския народ, за да вървим по пътя на богопознанието, а не да се лутаме и гинем в суеверна мрачина.
Той въвежда славянската писменост и така спасява делото на св. братя Кирил и Методий.
Царят устройва държавността и стопанството на страната, и независимостта на Българската църква.

Ето какво пише Георги Тодоров в своята книга Златният век на Св. Борис и отстъпничетсвото на Симеон:

„Как да оценим личността на Поктъстителя? С кого да го сравним? Измежду земните владетели редом с него може да поставим малцина. Над него – едва ли някого. Защото той сам вмества в своето Житие епохални дела подобни на най-великите:

 

– Подобно на Авраам той полага сина си пред олтара на Бога.

– Подобно на Мойсей той води своя народ по Бога – цели 43 години (от Покръстването в 864г. до 907 г.).И го води не към Обетованата земя, а към обетованато Небесно Царство на Христа.

– Подобно на Давид той има дара на покаянието и цели 18 години прекара в покаен монашески образ.

– Подобно на царя на Ниневия той спасява народа си чрез всенародна молитва и покаяние.

– Подобно на Константин Велики той пренасочва себе си и своята държава от езичество към Християнство и побеждава враговете си със силата на св. Кръст.

– Подобно на Теодосий Велики той сразява и изкоренява езичеството в своята държава.

– Подобно на никой друг той спасява от загиване и утвърждава за хилядолетие напред (с Божията помощ и чрез св. Седмочисленици) славяноезичната православна култура.

– Подобно на никой друг той съвместява битието на обикновен монах с владетелството.

Ние българите сме длъжни към Равноапостола. Но от изплащането на този дълг има нужда не самият той (той е в Царството и няма нужда от нищо повече), а ние самите. Защото нашият дълг е да му отдадем истината за него, т.е. истината за България и за всички нас.“

 

(автор: Георги Тодоров, книга: Златният век на Св. Борис и отстъпничетсвото на Симеон)

Изпълнен със страх Божий, Богоблажений царю Борисе, станал си жилище на Св. Дух; след като си утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл. А като си се заселил в пустинята, разцъфнал си в подвизи и си намерил благодат пред Господ. Сега, като стоиш пред престола на Всевишния, моли Христа да дарува благополучие и твърдост в православната вяра, а на нас, които ти се молим – спасение на душите ни.
Тропар, гл. 6