Цели 30 г. след Освобождението българската държава няма министерство на здравеопазването. Няма и министър, който е хрантутник на бюджета и нехае за болежките на простолюдието. Народът пращи от здраве до 1911 г., когато за сефте е назначен чиновник на белите престилки. В първото правителство на младото княжество има само 6 министерства.
За сравнение сега са 17. Тогавашните мъдри управници спестяват здравното, защото знаят, че ще източва хазната без реална полза. Създават Върховен медицински съвет от лекари. Председател е д-р Димитър Моллов. Родом от Елена, той е завършил медицина в Москва. През 1879 г. пише първия здравен закон, сред основателите е на Александровската болница и Българския червен кръст, оглавява Българския лекарски съюз.
На 19 ноември 1883 г. Моллов е в парламента. Дебатира се закон за обувката на народа – цървула. От щавена или нещавена кожа да са опинците, е историческата дилема. Георги Геров пледира, че суровият материал разнася зарази.
“Гдето г-н Геров каза, че ако би да се приложи тази мярка, щото всеки да си реже цървули, щели да се появят навсякъде болести, това не е истина”, опровергава го докторът. Проблемът е, че има кожи от умрял добитък, разяснява той и дава пример:
“Така една година една такава кожа се случи в София и двама хора умряха вследствие на това. В закона е предвидено да се избегне такава опасност, която може да произлезе от такива натрупани кожи.”
Цървулената реформа пресича заразите и със здравословни опинци народът крепко крачи към прогреса.
Политиците обаче носят лачени чепици
С такива на 16 март 1911 г. иде на власт Иван Гешов. Той е английски възпитаник и по тамошен модел пришива към вътрешното министерство здравето. Поверява го на Александър Людсканов. Юрист по образование и прогресист по политически убеждения, Людсканов си няма понятие от медицина. Обаче владее изкуството на демагогията. Преди избори в с. Драганово обещал да регулира реката, която наводнява землището. Инженери маркирали с колчета обекта, извършен бил и водосвет.
“Свети се вода в петък, събота мина, в неделя изборът. Цяло с. Драганово гласоподава за Прогресивнолибералната партия. В Понеделник не се видяха нито колчета, нито инженерчета – всички си отидоха”, описва операцията Михаил Такев.
Людсканов присажда демагогията в здравеопазването и тя става традиционна за това министерство. Но критикът му Такев също е изпечен популист. На предизборни обиколки носел чифт цървули. От щавена кожа, за да не разнасят зарази! Файтонът наближавал селото и Такев сменял обувките с опинците. Приобщавал се с широките маси. Слизал на мегдана, глашатаят събирал людете и той се обръщал към тях: “Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате.”
“Когато светът почиваше – свидетелства един слушател, – неговият глас се носеше по стъгди и мегдани, неговото слово вдъхновяваше, думите бяха на върха на езика му – той не се измъчваше да съчинява и не копаеше с игла кладенец, силите му друсаха тиранията на фразата, народът се привързваше и биеше вече 12-ият час.”
Такев става служител на Хипократ през 1918 г. Есента гладни, окъсани и въшлясали войници тръгват към столицата да питат управниците защо са ги загробили в окопите. Вътрешният и здравен министър Такев решава да проведе санитарна операция. Да ликвидира въшките заедно с техните носители! Във Военното училище зове юнкерите да смажат метежа.
“Отечеството е в опасност!”,
провиква се той, докато си намества вратовръзката. Хиляди са жертвите, а за оцелелите в парламента е внесен Закон за амнистия. Михаил Такев гласува “против”.
И други здравни министри колят народа, вместо да церят раните му. По време на червения и белия терор през 1925 г. такъв е ген. Иван Русев. Заедно с военния си колега ген. Иван Вълков той е отговорен за стотици “безследно изчезнали”, умъртвени с примка. Сред тях са поетът Гео Милев и журналистът Йосиф Хербст. Двамата никога не са членували в комунистическата партия, която взриви храма “Св. Неделя”.
Камионетка кара обречения на разпит. Докато го питат това-онова, му нахлузват връв от палатка. Примкаджията Илия Ковачев разказва:
“Лицата, които са го довели на разпит, стоят близо до коленете му, готови да го притиснат, при случай че почне да мърда. Хората, определени за слагане на примката, винаги стоят зад жертвата, за да не бъдат забелязани. Когато някой от екзекутираните биваше по-силен физически и правеше опит да се надигне, тогава се струпваха да дърпат връвта повече хора. Телата на обесените веднага се прибираха и поставяха в чували, докато са още топли и се сгъват. Чувалите се завързваха със същата връв, с която бяха обесени. За по-голяма сигурност слагахме на врата им техните собствени колани.”
Още трима генерали се грижат за здравето на народа – Рашко Атанасов, Георги Сапов и Никола Недев са на високия пост до 1944 г. Защото здравеопазването е генерална линия на всяко правителство!
На 1 юни 1944 г. министерството поема проф. Александър Станишев. Хирург с международно признание, той е единственият медик от Димитър Моллов насетне. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд. В нощта на екзекуцията е застрелян последен. Преди това проверявал пулса на другите жертви. Гаранция, че палачите са си свършили работата.
Източник: 168 часа
