В първата събота от Великденските пости българската православна църква почита Св. Теодор Тирон. В народните обичаи денят е известен като Тодоровден, още Тудорица или Конски Великден. Най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Теодор Стратилат от Преслав.
Днес имен ден празнуват всички, които носят името на св. Теодор Тирон, което означава „Божи дар“, както и тези с имена Божидар, Донка, Юлиян, Юлияна.
Св. Теодор заема своето място в народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и идващото с нея плодородие. Според народните представи на този ден св. Теодор обикаля на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, после забива копието си в земята, връзва за него коня, сваля девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято.
Затова народът свързва Тодоровден с очакването за плодородие.
Традициите повеляват
Младите булки да омесят обреден хляб с формата на кон или подкова. Хлябът се намазва с мед и посипва с варена царевица. След това свекървата проверява добре ли се е изпекъл и се раздава на близките. Този обичай има роля за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да се умножат. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които тръгват към определеното за кушиите място.
Конните кошии заемат също главно място в празненствата на този ден.
Докато жените се грижат за трапезата, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Стават в ранни зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с народни накити – шарени конци, мъниста и пискюли. След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели, получават също признанието на останалите.
Празничната трапеза на Тодоровден включва пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи и варена царевица.
