“Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?”
Думи, предавани от поколение на поколение – на всяко българче, достигнали до наши дни
Почти няма българин, който да не знае тези думи на Пенчо Славейков, настръхващи и връщайки ни в най-мрачните векове на Османско владичество. Това стихотворение е преработка на много по-стара българска фолклорна лирика. Написан за първи път през 1860 година, този текст вълнува българите и до днес, пише MediaCafe.bg
Духът на един млад ентусиаст в областта на киното също бе амбициран от тези завладяващи думи. Това е Георги Ставрев – изгряващ режисьор от Пловдив. Жоро вече има два филма и десетки музикални клипа зад гърба си. Първият му проект е съвместен с още няколко негови колеги и носи заглавието “I am everything”. Късометражката бе излъчена за първи път преди няколко години, а днес Жоро Ставрев може да се похвали с още по-сериозна изява, а именно новата лента “Йово”.
Идеята за филма се заражда преди шест месеца, разказа режисьора, който е едновременно оператор и монтажист на филма. В началото всичко започва от едно запознанство между Георги и две прекрасни певици – Николета Дойчева и Мариела Димова, с които, пленени от българската песен “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, пресъздават по уникален стил мелодията – те я изпяват отново и отново, и отново, докато не се ражда идеята за цял филм по легендата. Следва половин година упорит труд, в който Жоро прави екип от актьори и с минимални средства, създават нещо толкова завладяващо.
Резултатът – безкрайно интригуващ, след вдъхновяващия трейлър
За Mediacafe.bg Жоро сподели, че мелодията и целият процес по снимките са го докоснали искрено и целта му е да повтои това по същия начин всички, които гледат филма. Времетраенето на лентата е 20 минути, но всяка от тях оставя зрителя без дъх. Кадрите са заснети в Родопите. Част от тях са снимани и в пловдивския стар град.
Главният герой е познатия ни вече от “I am everything” млад актьор Никола Николов. Той играе по невероятен начин ролята на Йово и възражда на екран незабравимите реплики от Славейковото стихотворение. Героят му има силен дух, борбен е, непримирим на времето и законите на прогнилата империя, оставащ верен на любовта, на родината, на Яна. Същата онази Яна, за която глава се дава, но на турска вяра – никога!
„Пътищата се разделят и се сливат пак! Ако не тук, по тая земя с мъка напоена, то след сто живота, ако бога е рекъл!“
