„Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се заеме да пише историята на българския народ от неговото падание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници?
Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството. Какъв е бил обаче характерът на тия въстания, кой ги е тях рьководил, били ли са те чисто народни движения или плод на вънкашни някои побуждения – това, доколкото ни е известно, още от никого не е определено с подобающата точност и за мнозина съставлява дълбока тайна…“ Захари Стоянов/в Предисловие към „Записки по българските въстания“/ „В памет на българския писател Любен Каравелов посвещавам настоящата си книга„. Захари Стоянов
13-сериен телевизионен филм.
Биографична историческа драма.
България, 1977г., 70 мин.
Екранизация по книгата на Захари Стоянов.
Сценарий: Георги Бранев, Веселин Бранев, Борислав Шаралиев
Режисьори: Георги Бранев, Веселин Бранев, Борислав Шаралиев, Мария Русева
Оператори: Атанас Тасев, Стоян Злъчкин
Художник: Виолета Йовчева, Ангел Ахрянов Музика Красимир Крюкчийски
Джендо
Началото на 70-те години на ХIХ век. България е под турско робство, но сред народа вече се усеща желанието за свобода. Българските емигранти в Румъния основават таен революционен комитет, който да подготви освобождението на страната им. Захари Стоянов – Джендо е син на богат скотовъдец от Медвен. За да изучи тънкостите на занаята, той е изпратен да работи като овчар в къшлата на хаджи Руси, но овчарлъкът не му е по сърце. Захари мечтае да стане свещеник и да просвещава хората. Всяка вечер той чете на неуките си другари от книгата Чудеста на Света Богородица. След кратко боледуване един от овчарите – Йордан – умира.
Хаджи Руси изпраща Джендо в Медвен, за да съобщи на семейството му. Сблъскал се с мъката на жената на Йордан и отчаян от неспособността си да помогне с каквото и да било, младият овчар решава да не се връща повече в къшлата, а да замине за Варна, където да се изучи за търговец. Това решение не се приема от баща му, който в вижда сина си не човек със свои собствени мечти, а евтин работник. Деспотичният родител се опитва да наложи волята си със сила, но Захари не се подчинява и избягва от дома си.
