Бабината баница
Тази утрин земята е бяла –
баба точи кори на небето.
Уж снежинки валят на парцали,
а пък пада любов и е светло.
Снощи баба в котлето на Господ
гъсто мляко дои от звездите,
пасли мащерка, риган и троскот,
на небето са тъй лековити.
После жъна небесната нива
и замеси тесто във нощвите.
Баба точи и пее щастлива.
Ръси сирене щедро в корите.
А на близкия облак отсреща
риза божия ангел простира.
Господ с нея стоял е до свещите,
дето пращат молитви в всемира.
Баба ръси небето с брашно,
бял е пътят към рая по пладне.
Спира времето щом със любов
някой баница прави за гладните.
Ивелина Радионова
