Легендите не умират!
Благодарим Мастър за всичко, което ни остави!
Остави ни и тази неповторима песен
силно разтърсваща, болезнена, почти Библейска.
Човек се ражда, за да остави частица от себе си в земния си път, а Стефан ни завеща цели пътища от звездни, неугасващи искри, които ще светят дълго след него, за да показват пътя – верният път на поколения българи!
Ламбо прегърна вечните ветрове, а дъждовете – това бяха сълзите на българите…
Изпълнява: Стефан Данаилов
Стихове – Любомир Левчев
Колко е лесно да бъдеш влюбен
На двадесет години,
на двадесет години.
И колко е лесно да бъдеш разлюбен
на двадесет години.
Прегръщах ветрове
целувах дъждове
Търкалях се в ливади,
от влажна нежност,от влажна нежност.
Когато пък ме блъсваха
В бездънното „сбогом“
И мислих си, че умирам
И мислих си, че умирам
И мислих си, че умирам
Но ме спасяваха
Онези мрежи
От млади, слънчеви лъчи.
И смееше се моето лице
Студено от изсъхнали сълзи.
Момичета като магии
се виеха около мен
И свободата съм я чувствал най добре
След болка от раздяла
А колко е страшно да бъдеш влюбен
На четиридесет години
На четиридесет години
И колко е страшно да бъдеш разлюбен
На четиридесет години
Без болка, без мъки без сълзи,
раздялата не носи свобода,
и мисля си че не умирам,
и мисля си че не умирам,
и мисля си че не умирам.
Без болка, без мъки, без сълзи,
раздялата не носи свобода.
и мисля си че не умирам,
и мисля си че не умирам,
и мисля си че не умирам.
