На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан – традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон. Празник е на всички лозари, винари и любители на виното.
Рано сутринта домакинята меси и изпича хляб – пресен или квасник. Приготвя се също и кокошка, която според обичая се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. Така жените изпращат мъжете с торбите на рамо на лозето. Там те първо се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки.
След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава се сяда на общата софра за празнуване и веселие.
Нашите предци са ни завещали красиви и чудни ритуали на този празник. С него са свързани много истории, легенди и разкази. Когато искаме да научим нещо интересно за някой празник, обикновено се обръщаме и питаме по-възрастните – тези, на които мъдростта от годините им е истинско злато.
Ето и един от тези, завещани ни от стари българи разкази за празника на виното, съхраняван и вдъхновен от древна легенда, още от времето на страшния хан Крум, от когото настръхваме само като чуем името му:
Живяла по Крумово време бедна вдовица на име Илая, сама с невръстното си чедо, първороден син. До схлупената й къщица растяла лозница – решила да я остави, за да изхрани с грозде чедото си. Една нощ обрала лозата и скрила едрите гроздове в дървен съд и делва в камината. Оттогава, щом детето заплачело, давала му по едно едро зърно.
Но пчели и оси нападнали гроздето. Винени мушици се навъдили, появила се розова пяна. Скоро жената разбрала, че без да иска, е отгледала руйно червено вино. Давала на момчето по глътка и то растяло здраво и силно. Скоро надминало във всичко своите връстници. Тайната не била разкрита – никой не се интересувал от бедната Илая. Запомнила се обаче смъртта на копиеносеца Варадин, побит на кол, задето се напил от буре, уж превозващо катран.
Един ден се разчуло, че в Преслав ханът е пуснал лъвовете си на разходка. Изплашената вдовица предупредила сина си да не излиза навън, но той не я послушал. На заранта престолнината изтръпнала от новината, че един лъв е убит. Крум обявил щедро възнаграждение за убиеца, стига да успее да отскубне косъм от канската брада. Появили се десетки смелчаци. При всяко посягане обаче канът изревавал силно като лъв и кандидатът за слава се отдръпвал изплашен. Синът на Илая обаче успял – отскубнал един бял косъм с думите: „Не реви, защото като извадя меча, ще стане лошо.“ „Ти наистина си убил лъва“- казал ханът и го разпитвал кой е и откъде е.
Момъкът чистосърдечно разказал как бедната му майка го изхранила с грозде и вино. Канът повикал Илая и я попитал за името на нейния син.“ Мавруд е името му“ отговорила тя. „От днес нататък от твоята лозница да се разсадят нови лозя и гроздето им да се нарече мавруд“, заповядал внезапно омилостивеният Крум. Той пръв пил от новото вино. Така лозята пак пуснали корен в българските земи.
