На 22 септември, 1955, 14-годишният младеж отива на лов с дядо си. Момчето не подозира, че в този ден животът му ще се промени завинаги. Когато младият мъж чува шум в гората, той бързо се затичва да открие източника. Дейвид разказва: „Чувах много странен звук. Не приличаше на детски плач, по-скоро на плахо гукане, разказва actualno.com.
Знаех, че трябва да разбера какво става и да помогна. Не можех да се откажа от търсенето.“ За негова изненада, Дейвид намира мокро до кости, почти измръзнало момиченце. „Покатерих се на една ограда, погледнах надолу и видях едно малко бебе. Тя беше мокра до кости. Устните й бяха сини. Беше увита само в тънка кърпа.“ Двамата с дядото се обаждат в полицията и предават момиченцето на властите. Тя получава името Розан и няколко седмици по-късно се намира семейство, което я осиновява. Дейвид е напълно съкрушен от раздялата с нея.
Той прекарва следващите 60 години в търсене, но от малката Розан няма следа. Не минава ден, в който Дейвид да не мисли за момиченцето от гората. Един ден, съвсем изненадващо, Дейвид получава телефонно обаждане със следните думи: „Дейв запиши това име и този телефонен номер – Мерилин Сю и този телефонен номер…Това е твоето малко момиче.“ – говори в слушалката пенсионираният шериф Джон Кати.
Дейвид се свързва с Мерилин и двамата се срещат, 60 години по-късно.
