У нас, очевидно е ежегоден обичай, когато зимата почука по-сериозно на вратите ни и понатрупа по-обилно снежец, телевизиите да започват да драматизират как цяла България е попаднала в снежен капан и едва ли не сме изправени пред зимен апокалипсис.
Хайде обаче да бъдем честни, навремето също имаше зими и то с много по-натрупал сняг.
Имаше години, когато снегът започваше да вали ноември и си отиваше чак през март. Всъщност това бяха зимите от нашето детство и младост.
Тогава също имаше много села, които оставаха под снега, но хората си имаха лични стопанства, животни, кокошки, зимнина, дърва за огрев и просто изчакваха да бъдат изринати от снегорините на местното ТКЗС. Кооперативните стопанства бяха задължени да оборудват по 4-5 големи трактора с гребла за снегопочистване. Освен, че ринеха дори най-затънтените улици по селата, те се грижеха денонощно за почистването на снега и между отделните селища.
На всеки 15-20 км. по пътищата имаше оборудвани кантони, които освен, че се използваха за даване на дежурства от механизаторите заети с почистването, там намираха подслон и закъсали пътници при големи снеговалежи.
Край шосетата имаше засадени снегозащитни пояси от дървета.
Повечето „живи“ пояси са били направени по времето на Вълко Червенков. Това е било задача №1 за спасение от зимните виелици и ерозията. В резултат на изсичането на тези пояси след 1989 г., много селища в Добруджа и Северна България буквално остават зарити от виелиците.
Освен това на местата с опасност от снегонавяване, в нивите в близост до пътя се поставяха устойчиви снегозадържащи ограждения, които се монтираха през зимата и напролет се прибираха. Една част бяха метални ограждения, а друга направени от дървени жп траверси забити в земята. От тези снегозащитни съоръжения имаше двоен ефект – задържаше се снега в нивите, като се поддържаше добра почвена влажност и нямаше навявания по пътя. Тогава с изкупуване на метали се занимаваше държавата и нямаше как да се краде, така че металните огради си стояха през цялата зима по местата.
Снегът се чистеше основно със зилове, грейдери или трактори „Беларус“ с прикачни устройства за снегорини, които щъкаха постоянно по заснежените шосета. Снегът се извозваше със самосвали и се изхвърляше в полетата.
Службите, които отговаряха за почистването бяха комуналните стопанства и пътните управления по места. Непочистени пътища почти нямаше, защото отговарящите за даден участък даваха очтет и пред партийния секретар, а при пропуски се тръгваше нагоре по системата.
Нека не забравяме, че тогава имаше и БНА, които също осигуряваха ресурс и техника. При тежки зими войничетата се включваха в снегопочистването и помагаха на затъналите в преспите хора.
И не на последно място трябва да споменем и хората, които чистеха усърдно пред домовете си, правеха пътеки до спирки и магазини, кой с каквото намери.
Е, днес е уж същото, но не съвсем…
Коментар: Тогава не се крадяха парите за снегопочистване, а се даваха премии на служителите участвали в чистенето и това ги стимулираше да работят качествено.
