Скъпи приятели, предлагаме ви да си припомните едни от най-милите, красиви и незабравими кадри-спомени, предоставени от beu.bg, пропити със силно носталгично чувство и обич към нашите баби и дядовци.
Летата и зимните ваканции на село при дядо, баба и братовчедите бяха най-желания и чакан момент от годината. Спомняте си за онези моменти, в които нямате търпение майка ви да ви приготви багажа, за да ви изпратят там, където всички забрани свършват и започва раят на игрите, безгрижието, топлите мекици и домашните гозби, приготвени на „Раховец“-а.
Тичахме боси по поляните, правехме бели и лудории, жулихме си колената на футбол, четяхме книжки от 14 до 16, правехме си сами дървени играчки с дядовите инструменти, карахме си колелата по километри, сами си ги тунинговахме, ходехме за риба, прибирахме се по тъмно изцапани, мръсни и гладни, а баба ни чакаше с вкусна манджа.
На сутринта дядо все ни будеше с радиоточката и програмата на „Христо Ботев“ и ние знаехме, че пред нас се открива поредният безгрижен ден без дата. Там, някога в повечето села имаше фурни за хляб, откъдето рано сутрин или късно вечер се разнасяше неповторим аромат на току що изпечен хляб.
Да, никога няма да забравим този хляб. Няма да забравим и доматите от градината и домашното сирене – любимата закуска от детството. Мириса на сушени билки и липа, постлани върху вестници в избата. Попарата от чай, сирене, масло, захар и хляб… Прясно издоеното мляко рано сутрин…
А, когато дойдеше зимата и всичко побелееше навън, печката на дърва отразяваше огъня от малката дупчица на тавана, дървата пукаха и всичко изглеждаше като една приказка. Сигурни сме, че повечето от вас си спомнят с умиление за ваканциите при баба и дядо.
Затова решихме да ви върнем назад във времето на железните кревати с пружина, ковьорите, печката на дърва и домашния сапун. Бабо, дядо, благодарим ви, че направихте детството ни толкова прекрасно! Вие винаги ще бъдете с нас! В сърцата ни! Обичаме ви!
Посвещава се на всички наши баби и дядовци!
