Пиша ви, защото съм много развълнувана и още не мога да повярвам какво се случи на мен и семейството ми.
Съкратиха мъжа ми Валентин през август миналата година и останахме само на моята заплата и обезщетението от Бюрото по труда. Имаме обаче един ипотечен кредит и още два потребителски и след погасяването им всеки месец ни оставаха съвсем малко пари.
Валентин обикаляше да си търси работа, но така и не намери. Не питайте как посрещнахме коледните и новогодишните празници.
След Нова година решихме да погасяваме само ипотеката, а за другите два заема да забавим вноските, защото на мъжа ми му обещаха да го вземат на работа. Да, ама не стана. И се получи така, че вече нямахме възможност да наваксаме парите, които забавихме към банките.
Паникьосах се, а мъжът ми все по-често се хващаше за сърцето и повтаряше, че той е виновен, задето не може да си намери работа, че е некадърник, щом не може да се погрижи за семейството си. И точно когато вече се чудех дали да не си търся работа някъде в чужбина, за да можем да разчистим всички задължения, които висяха като воденични камъни на шията ни и ни дърпаха надолу, един приятел на Валентин ни спаси.
Той знаеше за проблемите ни и една вечер дойде вкъщи да ни предложи решение. Брат му, който живееше в София, имал фирма за недвижими имоти, която търсела изоставени селски имоти по нашия край. А ние имахме стара къща с голям двор от баба ми в близкото село, които пустееха, защото нямахме възможност да ги поддържаме.
Предлагал добри пари, които щяха да ни помогнат да погасим потребителските си кредити, че и да ни останат.
Само за месец животът ни се обърна на 180 градуса и се справихме с всички проблеми. Добре, че беше този стар бабин имот. Сякаш с него тя, милата, ни спаси в този тежък момент.
Единственото, за което се моля сега, е да сме здрави и повече никога да не попадаме в подобна ситуация.
Милена
Източник: po-krasivi.net
