Скъпи приятели, подбрали сме ви 37 от най-запомнящите и златни цитати от старите ленти, които ще ви доставят забавление, приятни емоции и ще си кажете наум: “Ееех, какви филми се правеха навремето…“
Прочетете тези 37 цитата и се върнете в онези весели времена, където носталгията и спомените ще ви отведат, за да ви разсмеят и развеселят.
Ако се досетите други – добавете ги като коментар под статията.
1.
– Риба, ама цаца…
– Цаца, ама риба! (“Кит”, 1970)
2.
– Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е, защото жена не се удря.Ама е по- скъпо.“ (“Таралежите се раждат без бодли”, 1971)
3.
– Ай, ожени се, че да има време да се разведеш. (“Мoмчето си отива”, 1972)
4.
– А какво е командировка?
– Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт. (“С деца на море, 1972 г.)
5.
-Турското ни кафе е виетнамско (Селянинът с колелото, 1974)
6.
-Въх, уби мъ! (Криворазбраната цивилизация, 1975)
7.
-Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам. (Вилна зона, 1975)
8.
-Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто е да го направиш. (Мъжки времена, 1977)
9.
-Ей, голям човек е дакелът! (Топло, 1978)
10.
-Ау, ти знаеш ли че имаш страшни очи! (Дами канят, 1980)
11.
-Може да е “Сейко”, но е назад. (Оркестър без име, 1982г.)
12.
-Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш! (Оркестър без име, 1982)
13.
-Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так! (Оркестър без име, 1982)
14.
– Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство? (Оркестър без име, 1982)
15.
-Млад съм бе! Живее ми се! (Оркестър без име, 1982)
16.
-Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека. (Дами канят, 1980)
17.
– Ама и между софиянците имало големи серсеми.
– Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. (Баш Майстора – На море, 1982)
18.
-Кокошка може да долети отвсякъде, яйце не! (Господин за един ден, 1983)
19.
-Парите са тор, от която изникват красиви цветя. (Опасен чар, 1984)
20.
-Икономията е майка на мизерията. (Опасен чар, 1984)
21.
-Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. (Опасен чар, 1984)
22.
-Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина! (Опасен чар, 1984)
23.
-Как може истината да се дели на две? Тя цялата истина е една. Аз на това ги уча всеки ден, че всички деца са равни. Поне докато са в училище. (Вчера, 1988)
24.
– Това какво е?
– Куче. Куче-касичка.
– Куче? Старомодно…
– Имаме модерни! Зар-касичка и шлем-касичка.
– Това куче защо е зелено?
– Това е крокодилче!
– Така ли? Защо не пише?
– Заяжда. От влагата…
– Лошо! Лошо, другарю…
– Седларов.
– Лошо, Седларов, лошо! „Опасен чар“, (1984)
25.
-То от кино не се забременява! „Вчера“, (1988)
26.
-Имам да спя още 10 минути и идвам. (С деца на море, 1972)
27.
-Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора! Вчера (1988)
28.
-Не съм казвал, но пак повтарям. Вчера (1988)
29.
-Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли!Вчера (1988)
30.
-Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път! (Куче в чекмедже, 1982)
31.
-Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият! (С деца на море)
32.
-Стига с тези простотии, бе тате!…..Ще ги наредим така- милиционер- роднина, милиционер-роднина…… (Опасен чар, 1984 г.)
33.
-На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва.
-И на инструктор не се отказва. (Дами Канят, 1980)
34.
-Ракия имало и пред нас, ще има и след нас.
35.
-Ти „курвоазие“ знаеш ли какво е ? Ааааа…а аз съм го пил (Шведски крале)
36.
-И много, много няма да ги разпитвате. Че възрастните като ги питаш много и почват да лъжат. (С деца на море)
37.
-Пепи, ква е тая бира ма…. Ще ме цака той мене с топла бира. (Оркестър без име)
Ако помните други – моля, добавете ги като коментар. Благодарим ви!
източник: bgspomen.com
– Паоло,кажи на сеньората,че съм зает!И да престане да дрънка на това пиано!/Пътят към София-1981 г./
Ауу, счупи будилника … сега как ще видим кога са минали 5 минути???
Калоянчев в „Неочаквана ваканция“.