Македонски войвода влиза в една кръчма и си поръчва люта одринска ракия. Порка си той, а по едно време в кръчмата се чува: „Ке ти земат коньот бре, ахмак!“
Скача нашият харамия, излиза пред кръчмата и гледа две заптиета се мотаят около врания му кон. Вади той чифте пищови и ги разстрелва на място.
Връща се вътре и си заръчва княжевацка крушовица.
Минало-неминало време и пак някой се цепи: „Ке ти земат коньот бре, будала!“
Излиза пак войводата, върло разлютен, и гледа два феса се въртят покрай конете. Вади патлаците и ги застрелва.
Влиза вътре, заръчва руйно цариградско вино и тамъъън да отпие, пак се чува същия глас и пак: „Ке ти земат коньот бре, чукундур!!!“ Хуква войводата с пищовите, но в този момент кръчмарят се обадил:
„Алооу, шахматистите на крайната маса, айде малко по-тихо!“
