Събрали се бай Иван и бай Данчо, двама прочути пияници – стари приятели, които отдавна не се виждали, седнали на маса и почнали да жулят смело и безмилостно домашна отлежала ракийка. Отневиделица на близката нива каца летяща чиния.
Пияниците доливат чашите от последната дамаджана и въобще не обръщат внимание на издаващите се светлини и звуци, защото било по Нова година и това било обичайно в селото им – пиратки, заря в небето…От чинията стъпило на земята едно извънземно. Приближило се до двамата празнуващи. Погледал ги малко и след това казал:
– Добър вечер, земляни! Как я карате тук! Аз съм ЕТИ.
Пияниците го погледнали под вежди. Бай Иван, по-старият казал:
– Хубаво! Седни малко при нас! Сипи едно на ЕТИ.
Сипали му една чаша догоре. Извънземният я изпил. Пияниците си говорят, смеят се, вдигат наздравици и не обръщат внимание. Извънземният пак се обадил:
– Ама земляни. Аз съм ЕТИ.
Пияниците пак го погледнали:
– Арно, де! Разбрахме! Ние сме бай ти Иван и бай Данчо. Айде, сипи още едно на ЕТИ.
Пак му налели чашата до горе. Той пак я изпил, а пияниците го карат пак по тяхното, както досега. Започнали да пеят родопски песени…Извънземният не издържал и избухнал:
– Абе, хора. Ама аз съм извънземен, бе!
Пияниците пак го погледнали, погледнали се и те двамата и бай Иван рекъл:
– А-а-а! Стоп. На ЕТИ му стига толкова…
