Влязъл Зайо Байо в горската сладкарница, ударил с юмрук по плота и извикал:
“Дайте ми една торта с моркови!”
“Нямаме торта с моркови”, отговорили му учтиво.
На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и се развикал: “Дайте ми торта с моркови!”. Отново му обяснили, че нямат.
И така няколко дни наред, докато на продавача му дошло до гуша: “Ако още веднъж ми удариш с юмрук по плота, ще ти закова лапите за него!”
На другия ден влиза Зайо Байо и съвсем тихо и културно пита: “Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?”
Отговорът бил категоричен – “Не!”
“Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!”
🙂 🙂 🙂
Заекът имал рожден ден. Седнали вълците да му напишат поздравление, написали:
– „ЧРД, Зайо!“
И се замислили как да я подпишат:
– „Група приятели“ не върви. Да подпишат „Глутница вълци“ – също не върви. Най-накрая я отнесли в пощата с подпис:
– „Глутница приятели“…
🙂 🙂 🙂
Върви си Зайо Байо из гората. По едно време чува шум от едно високо дърво. Поглежда нагоре и какво да види. Кравата – горе на дървото на около 15-20 метра височина.
– Ама Краво, за к’во си се качила горе?
Ми да ям круши.
– Ама Краво, много си тъпа ма. Това е БОР, горе няма круши.
– Е аз си нося.
🙂 🙂 🙂
Върви си вълкът из гората и изведнъж паднал в един трап. По едно време се появил Зайо Байо и като го видял му казал:
– Видя ли бе, тъпак, loser, как може да си толкова тъп, че да паднеш в тази дупка.
Изведнъж заекът се подхлъзнал и паднал и той. Станал, изтупал се и с наведена глава казал:
– Дойдох да ти се извиня.
🙂 🙂 🙂
– Зайо, Мечо, Слънце, миличък…
– Нямам пари, ма… Нямам…
