„Първите борци за народна свобода — хайдутите — се явяват още в началото на робството. Дръзки и непокорни българи още тогава хващат Балкана и почват да отмъщават на жестоките поробители. В спомените си за стари български войводи Панайот Хитов споменава за Бойчо войвода от с. Цапараните[2] — Търновско, — който отвлякъл за откуп казанлъшкия чорбаджия Манеоолу и с месеци го държал в плен, за да избави сиромасите от неговите зверства, „защото този Манеоолу беше продал на много сиромаси воловете и от него беше проплакала цялата околия“ — завършва разказа си старият войвода Хитов. Тази случка също е възпята от народа и песента запазена.“ Това пише големия народен писател Чудомир в неговите Съчинения в три тома, Том 3.
Ето и кой е легендарния Бойчо Цеперански [*ок.1800/1805+ юли 1856,с.Злати рът-Старозагорско], с прозв. Бойчо войвода [*с.Цепераните-Тревненско, ок.1805+], войвода. Ратай при тревненеца Генко П. Даскалов. Хайдутин при войводите Маньо Кършака и Цоньо; войвода на Курте байрактар, Филип Тотю, Димитър Калъкчията и Пею Буюклията. Във Влашко 1826, участва със своя чета в Руско-турската война 1828-29. След Одринския мир 2.ІХ.1829 е съратник на Георги Мамарчев за повдигане на въстание в Северна България, но след намеса на руски политик Капитана е арестуван, а Войводата е отпратен в Русия. От пролетта на 1830 се подвизава из Тревненския балкан – залавя в с.Белица-Габровско самозабравилия се събирач на данъци Стойко, в Трявна всява смут сред чорбаджиите 23 февруари 1830. Напада турски села из Тузлука и Делиормана, убиват и обират богат чокой във Влашко, за което е осъден на заточение в Сибир 1830-32, откъдето избягва. Странства с дружината си из Разградско 1847, Стара планина от Видин до Варна, отново навестява тревненските чорбаджии 1851. Участва в Кримската война 1853- юни 1854. Отново е войвода – залавя в с. Твърдица данъчния злоупотребител Маньо чорбаджия от Казанлък. Убит от турци в м. Касов камък при колиби череша / Бели бук при Хаин боаз. На него е посветена поема „Бойчо войвода“ 1930 от Христо Никифоров Даскалов [*Трявна,1843] = І. ?; ІІ. ? Брак от ок. 1833 в с.Пороище – Разградско.
Сега селището на безстрашните цеперански войводи – незабравени страшилища за всеки турчин в района буренясва, а единственият му стопанин, желаещ да живее там се оказа германка. Тя и съпругът й са купили родната къща на Бойчо войвода – най-славния и паметен хайдутин от легендарните цеперански хайдути. Немската фамилия Вагнер купила имота в развалини, но го е реставрирала и прекарва лятото в Цепераните.
В договора им за продажба е записано, че пред нея трябва да поставят паметна плоча на хайдутина и борец за национално освобождение, уточнява неговият правнук Митьо Бонев. Самият той пък започна кампания за набиране на средства за издигане на паметник на народните борци, пише в. „Борба“.
Всички комшии и истински родолюбци се надяват пустеещото място да привлече още ентусиасти с богатата си история и да получи нов шанс за живот. В близост до къщата на Бойчо войвода е и тази на Богдан войвода. Нейните наследници също й търсят собственик. Малката махаличка Цепераните се намира на около 3 километра вдясно от главния път през прохода Хаинбоаз и официално в нея има само един жител – фрау Вагнер. До къщата й обаче няма нормален път и до нея се стига само с високопроходима машина. Германскaта фамилия вероятно са единствените хора, които идват дотук. Споделили, че купуват къщата заради историята на махалата и собственика й – Бойчо войвода, който е бил учител на самия Филип Тотю.
Прапрадядото на Митьо – Бойчо даже съставил нещо като наръчник и законник на хайдутина, който е съхранен до нас със записките на Филип Тотю. В него се казва, че четата не може да близва алкохол, докато броди из гората, и не трябва да има вземане-даване с жени. Всичко намерено или заграбено се деляло по равно под смъртна клетва.
„Мъка ми е за тази легендарна и борбена махаличка, продадох къщата на войводата, защото вече не мога да се грижа за нея. Новите собственици са я стегнали и сега ще му слагат плоча, както е в договора ни. За мен остава единствено да търся начин да издигнем голям паметник.“, разказа още той.
И досега търсят имането на цеперанските хайдути
Четите на Бойчо, Богдан и Петър въплъщавали страх и респект у всеки, който посмеел да премине Балкана, и често разграбвали богати турски кервани. Плячкосаното хайдутите заравяли и криели на тайни места, защото не могли да вземат всичко със себе си. Много от закопаните скъпоценности и пари после не са потърсвани, тъй като много от четниците са избити или прокудени по далечни земи. Смята се, че несметно богатство разхвърлял край прохода Богдан войвода. „Питат ме постоянно за имането. В Цепераните гъмжеше от иманяри, особено край къщите на Бойчо и Богдан, които са съседни. Искали са ми и книгата на краеведа бай Митьо. Дали някой е намерил нещо – не се знае“, споделя потомъкът на Бойчо войвода.
