„Ген. Гурко поздравява български опълченци“, маслени бои, платно, худ. Васил Горанов 2013 г.
На днешния ден (4 януари) през 1878 г. ген. Йосиф Гурко влиза победоносно в София.
Освобождението на София
Част от силите на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, с численост 20 000 войника и 46 оръдия и с командир генерал-майор Отон Раух, са насочени към Софийското поле. Групирани са в две колони: дясната колона на генерал-лейтенант Николай Веляминов нанася удар от север, а лявата колона на генерал-майор Отон Раух – от изток. Противникът е Орханийска османска армия, 15 000 войника под командването на Осман Нури паша. Заел е подстъпите към София и укрепленията около града.
Силите на Западния отряд на Гурко преминават в общо настъпление на 22 декември/3 януари. Колоната на генерал-лейтенант Веляминов превзема с. Кубратово, с. Биримирци и изпраща разезди (обратна свръзка) към с. Орландовци. Колоната на генерал-майор Раух овладява моста при чифлика Чардакли (дн. Врана) и прекъсва пътя за отстъпление по направлението София – Пловдив. Кавказката казашка бригада (полковник Иван Тутолмин) настъпва по направлението Дървеница – Бояна. Изправен пред реална заплаха от обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник – Радомир, по пътя тя изоставя около 6000 ранени и измръзнали османски войници. Пътят по направление Пловдив-Одрин е открит за руската армия и българското опълчение.
Османската армия иска да подпали града при своето оттегляне, но това е предотвратено благодарение на чуждестранните консули Вито Позитано и Леандър Леге, които отказват да напуснат града и по този начин спасяват София.
Ген-лейтенат Йосиф Гурко, който оценявайки помощта на българите в тази операция ще каже:
„ Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ. “
С оставането си в София по време на Руско-турската Освободителна война, консулите на три европейски държави буквално спасяват града от опожаряване с нежеланието си да напуснат бъдещата столица. ??
Днес три прекрасни улици в София носят странни и нетипични имена, тъй като са кръстени на тримата герои. Виждате снимки на двама от тях – Леандър Леге и Вито Позитано. ????
Кой е третият герой? Можете ли да го назовете?
Ето и цитат от тяхно писмо до Осман Нури паша:
„Ние сме дипломати на цивилизовани европейски страни и не подлежим на заповедите и разпорежданията на турското командване. Никой, освен нашите държавници, които са ни изпратили да представляваме интересите им в Османската империя, не може да ни нареди да напуснем София. Такава заповед не сме получавали и затова оставаме на постовете си в нашите представителства. Ако вие дръзнете да взривите София, трябва да имате предвид, че в ада на пожарищата ще погинат не само нашите дипломатически мисии, но и самите ние. Помислете как Европа ще погледне на това, особено след злодеянията, които извършихте миналата година по време на Априлското въстание.“
Поклон!
