Тихо хоро, забранено хоро, все думи неподходящи, нетипични и неприемливи за едно родно, българско хоро, които започнаха да опъват нервите на пловдивчани. Забраната беше причина мнозина, стотици българи от цялата страна да се съберат, покажат и припомнят как се играе нашето, истинско хоро! Без притеснения, забрани, шумно и весело! Тъпан бие, гайда ручи! Хоро се вие! Браво пловдивчани! България сега е ПЛОВДИВ! Бъдете горди, непримирими и пазете българските традиции!
В града под тепетата се събраха клубове за народни танци и стотици българи!
“Въпреки жестоките изпитания, българинът дълбоко в себе си носи гордостта. Може да е бил поробен, може да е живял тежко, но тогава той е заставал на дистанция от положението, гордо изразявайки мислите и чувствата си.
Френският пътешественик Сиприен Робер пише за българина в книгата си “Славяните в Турция” (1848г.) следното: „Макар от петте народа на полуострова (Балканите) да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение…”
Станка Минкова, Трифон Трифонов,
Народно-психологически щрихи на Българина,
София, 1990
Хора за хората от Пловдив.
Властта забрани хорото. Това не пречи на хората да го играят.
Разпространете, за да видят и подкрепят повече хора.
Вижте как завършва хорото!
