В София в Студентски град ежегодно приема хиляди студенти от цяла България. Всеки един от тях се надява да се махне от малкото населено място, да живее свободен и независим живот, далеч от скучното всекидневие и родителските наставления. Представете студентката – да я наречем Клара, която идва в големия град и никой не я познава. Тук тя се чувства „като отвързана“ – няма кой да й се кара, че не е изчистила къщата, няма ги любопитните хорски погледи в малкото населено място. Животът в Студентски град в София веднага и допада. Защото там има хиляди заведения – кафенета, ресторанти, дискотеки. И там купонът не е само петък и събота, а е всеки ден!
Само че има една малка подробност – дискотеките не са само място за развлечение и танци, те са идеалното място за разврат или по-скоро за ловците, които дебнат точно такива първокурснички. Ето я и нея – облечена предизвикателно, с късата пола или впитите дънки, яркото червило. Мечта за всеки един ловец! В чантата й има и малко парички, събрани още от родителите й. Достатъчни за едно питие. Късото й кожено яке, купено втора ръка, също е задължителен неин аксесоар. И така. Тя се приближава към бара и сяда на него. Какво ли ще й се случи в тази нощ? Поръчва си едно малко и чака. Не се минава дълго време и той е тук! Ловецът! Нейният човек! Той е с успешен бизнес, кара скъпа кола и е поредният с „разбито сърце“ от предишни дълги и досадни връзки. Запознават се, той я омайва много бързо и изкусно – все пак това го е правил доста пъти. Черпи я едно питие. Разказва и за живота си, като не пропуска да спомене, колко е бил нараняван. След още 2-3 коктейла вече се возят на бързото му Порше, под звуците на любимия й денс или чалга хит. Той – ловецът – я води в своя просторен дом, а Клара е впечатлена от всичко в него. Той дори не помни името й, но старателно е приготвил поредното питие и е осигурил уютна атмосфера. Нещата се развиват светкавично и те преспиват заедно. На сутринта Клара се събужда доволна с леко главоболие, ловецът го няма до нея. Заварва го да й прави закуска – невероятен жест, който никой, освен нейните родители не е правил за нея.
После той я стоварва пред общежитието й, като запечатва устата й с нежна целувка. Разбират се да се чуят още днес. Но още щом стига до стаята си, Клара осъзнава, че не са си разменили номерата. Открива в малката си чанта небрежно пусната от него банкнота от 50 лв…Поне не я е оставил без пари си казва тя. Жалко, можело е да излезе нещо – си мисли тя. След това пие едно отрезвяващо кафе, изяжда едно кисело мляко и така до поредната дискотека, която да и разкрие новите възможности…
Радостното в тази история е, че не всички български студентки са такива. Но ако откриете някаква прилика в историята на Клара, явно не е случайно. Повечето момичета, които идват в София, ще си намерят хубава работа, ще направят кариера и един ден ще бъдат вашите доктори, адвокати, политици…
