Кирил и Методий са ни завещали БЕЗЦЕННА ТАЙНА, закодирана в азбуката ни! Всеки българин трябва да я прочете на детето си, за да се ЗНАЕ и ПОМНИ!

В прекрасната ни азбука е написана и вградена неповторима тайна от светите братя Кирил и Методий, научаваме от дългогодишните й изследователи. Дълбоката мъдрост на създателите й може да ни служи за вдъхновение и пример за да вървим гордо по светелите пътища, които ни завещаха. Солунските братя посветиха живота и делото си в това да прославят, просветляват и проповядват Божието слово по знайни и незнайни земи. Техният дълбок промисъл е записан и в глаголицата – азбуката, която създават и която и днес можем да чуем в църковните служби на староцърковен славянски език. На основата на глаголицата, българският просветител и духовник Св. Климент създава безценната ни – българска кирилица, на която пишат, говорят и благодарят милиони славянски народи.

Думичката азбука идва от две букви и не кои да е, а първите две в глаголицата – аз и буки.

Българската азбука е всъщност разказ за грамотността: Аз буки веди глаголи добро есть жичье… – Аз зная буквите и животът със знанието е добър… Това ни казва нашето а, б, в.

В превод от прабългарски азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, аан означава бог или небе.

В новата азбука Кирил и Методий поставят на първостепенно място буквата А като символ на начало и памет. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те съставят дълбоко смислен текст, незаменимо послание на светите братя към народа, който ще се ползва от техният безценнен дар, посочвайки му да разбере защо са така ценни буквите, какъв е техният божествен промисъл и накъде ще ги отведе родното слово.

Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава звучно да ни глаголи, тоест говори:

„Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.

Преведена на съвременен български език тази чудна азбука звучи така:

„Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.