Румен Чорбаджийски е интересен автор сред читателите, свързван през годините преди всичко с разясняването на мъдростта на източните учения и философски системи. Роден е в Ямбол. Грамотен, неосъждан и много щастлив – така се представя пред Вестник Фактор. През 2014 г. излиза от печат трилогията му „Ти си Това“ – забележителен труд, който сериозно и аргументирано преобръща представите за света, човек, религията и всичко, което е отвъд тях. Затова и тези, които са поели риска да я четат, казват че това е книга за избраници, за хора, които имат смелостта да приемат мащаба на поднесената информация. Новата книга „Произходът на името българи и върховните им богове“ е насочена към разбулване на една от най-големите загадки в историографията досега, а именно кога, как и поради какви причини е създаден терминът „българи“.
Една от големите вериги книжарници отказват да разпространят книгата, въпреки че авторът приема всички финансови условия и отговаря на изискванията, свързани с правилата на книжарницата. Какво се крие зад поднесената информация, колко големи са заблудите, свързани с произхода ни и кой има интерес да ги поддържа?
– Г-н Чорбаджийски, кое ви провокира да напишете „Произходът на името българи и върховните им богове“?
– Провокира ме преди всичко откровената лъжа, която вече десетки години се поддържа от редица мастити учени за нашия народ, че сме мигранти от няколко континента…
– Как така!?
– Не знам дали вашите читатели са запознати, но досега в период от близо 300 години за нашия народ има създадени 42 теории за произход на името „българи“. Повечето от тези теории са писани не от български, а от чужди учени, които ни препращат да търсим корените си в Северна Монголия, Памир, Иран, Индия, пустинята Каракум, китайския масив Тян-Шян и прочее. Забележете обаче в тази връзка има нещо много интересно – никой от водещите историци в днешно време не е търсил корените на нашия народ на Балканите. Сигурен съм обаче, че ако вземат и потърсят… най-накрая ще ги намерят. Книгата „Произходът на името българи и върховните им богове“ е насочена към доказването, че сме местен народ, наричан в древността с термина „траки“, а по-късно (през IV в. в Източната Римска империя) с името „българи“. Тоест, имаме два термина за един и същ народ през различните периоди от време. И когато това се разбере, тогава следват много интересни въпроси за траките и за българите…
– Какъв изворов материал използвате, за да докажете вашата теория?
– В подкрепа на моята теория в книгата представям 240 артефакта, повечето от които са от моя личен архив. Всъщност, първоначално снимковият материал беше над 360 фотоса, но когато пишех книгата осъзнах, че ще стане много обемиста. Така че, съзнателно премахнах част от снимките, за да не товаря читателя. В тази връзка също така се постарах до минимум да намаля и тежката терминология, с която боравят историците. Към всичко това прибавих много извори от ЛИБИ и ГИБИ.
– В заглавието на книгата четем и за друга провокация към читателя – „върховните богове“. Кои са тези богове?
– Това е много интересен въпрос, защото от поднесените факти в книгата ще стане ясно и за най-големия скептик, че по времето на траките и на българите до ІХ в. (когато е наложено християнството) върховният Бог за нашия народ не е бил Сабазий или Зевс, нито пък Тангра или Перун. Но ще спра дотук и ще оставя на читателя сам да прочете и да види артефактите с древните изображения на Върховните ни богове.
– От къде може да се закупи вашата книга?
– Бях решил тази книга (също както трилогията „Ти си Това“) да бъде разпространявана отново от „Хеликон“, но когато изпратих книгата за одобрение изведнъж от рекламния отдел прекратиха контакт с мен. Когато им се обаждах (защото имах уговорки с тях) просто блокираха номера ми…
– Искате да кажете, че не са одобрили книгата ви? И разбрахте ли какви са били причините за това?
– Не, не можах да разбера, защото никой не ми даде никакво обяснение. Може информацията в книгата да не се е харесала на жената, с която контактувах и тя да е решила, че тази книга не е за техния пазар. Или може би пък се е считала за потомък на някой монголски хан, но от книгата да е разбрала, че корените й са на Балканите, а не в Монголия… просто не знам. Поради тази причина реших да не се занимавам повече с разпространение и създадох електронна книжарница, от където всеки може да си поръча книгата, ако разбира се прецени, че информацията от нея ще му бъде полезна.
– За финал какво заключение бихте дали за нашия народ – според вас откъде е дошъл след толкова много хипотези от родни и от чужди учени?
– Ето това за мен е най-забавното, защото народът ни отникъде не е дошъл,… винаги си е бил тук, на Балканите. А това, че сме автохтонно население се доказва не само от древните извори, но и от редица генетични и антропологични изследвания, обичаи, култура, език, песни, танци и т.н. Никой от учените ни също така не прави разлика (или няма интерес да прави такава), че през VII век тук нямаме регистрирано преселение на народ от древните хроникьори. Защото никъде нямаме сведения, че българите са преминали р. Дунав с каруците и шатри си заедно с децата, жените, бабите и старците, болните и сакатите, магаретата и кокошките, прасетата и яретата. През въпросния век има документирана военна инвазия, военен поход на княз Еспеперих (Аспарух), а не преселение на народ. И ако човек се порови в историографията ще разбере, че в ИРИ от I до края на VII век има засвидетелствани много такива военни походи през реката от свободните траки гети, живеещи от другата страна на Дунав. Все едно сега да четем в учебниците за Ботев, че преминавайки р. Дунав с него се е преселил и българският народ. Смешно е, нали?! И на още нещо да обърна внимание – докато в Бермудския триъгълник от време на време изчезва по някой самолет или кораб, тук, на Балканите, изчезват цели народи – просто ей така, хоп и ги няма. Всички знаем какво ни е втълпявано десетилетия от учебниците, че от хиляди години траките, както си живеели на Балканите и били втори по численост след индусите (Херодот), през VI в. незнайно как… хоп и изчезнали. Изпарили се яко дим… Балкански триъгълник! След като се изпарили през VI в. останали само шепа от тях, твърдят историците, които пък през VII век били претопени от кривокраките мигранти българи и от славните славяни. Обаче забележете, че терминът „славяни“ е създаден едва през XVI в. от едно хърватско попче Винко Прибоевич, чрез който термин искал да обединени Душановата империя, пръсната тогава на 10 отделни кралства. Откъде тогава и как се появиха по нашите земи т.нар. славяни през VII век? Засега никой изследовател не е представил някакво адекватно обяснение по този толкова важен за нас въпрос. Но този факт не е попречил на българските учени през XX в. да ги „докарат“ в учебниците и ние да учим, и дисертации да защитаваме, за славяни и българи мигранти през VII в. на Балканите. Но пък има и достойни учени като проф. Чилингиров например, който за мнимата военна инвазия на славяните имаше честта да изведе в едно свое интервю, че при всички досегашни археологически разкопки били открити „само две погребения и три грънеца на славяни“. Лъжите за нашия народ са огромни. В днешно време живеем в тежки времена и е крайно време да проумеем,
че има ли ни в историята, ще ни има и на географията. Няма ли ни обаче в историята, няма да ни има и на географията.
Източник: Черноморски ФАР
