Независимо, че селата обезлюдяват, хората, които идват в града носят колорита на селския си начин на живот. Може би това се дължи и на нуждите им в оцеляването, защото битовите проблеми ги притискат ежедневно, пише 24smolian.com.
Честа градска гледка са градинки, пригодени като парници, където се сеят разни зеленчуци. Особено в блоковете срещу Стадиона в Смолян, над реката всяка площ е засадена, предимно с картофи и фасул. Преди години имаше кокошарници, гледаха се и прасета, но наводненията през годините отнесоха и животните, и кокошарниците. Сега са останали градинките. Пригодени за животни постройки имаше и в жк „Прогресите” в кв. „Устово”, но отново наводненията преди години ги отнесоха.
Много пъти, останалите живеещи в района, се оплакваха от непосилна смрад, но глас в пустиня оставаха жалбите им. След наводненията общината издаде заповед да се премахнат кокошарници и свинарници в близост до жилищни сгради. Често може да се видят по терасите големи саксии или кутии от ламарини със засяти домати, чушки и друг зарзават.
Парници на всяка педя земя
В крайните квартали на Смолян си има градини, на които хората разчитат, за да оцеляват. Сеят си предимно картофи и фасул, които са основната им храна. От години вече смолянчани не продават картофи, защото им ги изкупуваха на ниски цени. Сега в магазина килото е 1,40 лв. и тези, които си произвеждат са добре, коментират принудените да купуват от магазините ценния продукт. Масово смолянчани си правят парници на всяка педя земя, където сеят марули, домати, краставици, независимо, че по-късно узряват.
Възрастни хора, които си живеят по селата, гледат животни, сеят градини, след това от реколтата приготвят зимнина и подпомагат съществено семейните бюджети на деца и внуци. Те пък всяка събота и неделя отскачат до бабите и дядовците да им помагат и да напълнят багажниците на колите с месо, мляко, буркани, картофи и други продукти.
„Преди им се подигравах, сега им завиждам”
„Купуваме хляб, олио, ориз, брашно, другото си е от село и е екологично чисто и знаем от какво е приготвено”, казват гражданите от селски произход. За това пък им завиждат баш гражданите, които трябва всичко да си купят от магазините, а за качеството на продуктите да не говорим. В един момент тези, които си нямат село, завиждат на тези, които имат.
„Градинките ни хранят, земята ни храни, добре че е тя. Вижте, че Смолян е най-скъпият град с едни от ниските заплати. Ако нямаш градинка си умрял от глад”, коментира възрастна жена. „Преди се подигравах и с насмешка гледах на тези, които около блока гледаха картофи. Сега им завиждам. За да изпържа картофи, примерно на семейството ми, трябва да купя два-три килограма, сметнете ги по 1,40 колко прави. Преди седмица бяха 1,30 лв., сега са 1,40, другата седмица 1,50 ще станат. Луди са тукашните търговци”, споделя с възмущение 45-годишна жена. Тя е категорична, че това лято със съпруга й ще се върнат в селото на родителите й, за да обработват две градинки.
Настина дойде време, в което трябва да се върнем към земята и градинката. Хората го осъзнават с всеки изминал ден, особено след посещение в магазин.
Николай Михайлов, 24smolian.com
