Съществува поверие, че срещу Спасовден болните от различни неизличими болести или от „самодивска болест“, преспиват до билката росен (лат. название – Dictamnus albus е горско цвете съдържащо етерично масло и отделящо силно благоухание) с постлана бяла кърпа и паница вода край себе си.
Ако сутринта върху кърпата или водата има зелен лист/трева, това е знак, че болният ще оздравее. Традиционното предание свързва този обичай и с конкретни места или местности известни под наименованието „Русаля“, „Росин“.
Билката е известна сред народа под наименованията: „русалско биле“ или „самодивско цвете“. Момите в традицията берат росен, вият китки и се кичат с тях или ги дават в дар на момците за предпазване от самодиви и змейове.
Според народните вярвания, растението притежава лековита магьосническа сила.
В народната медицина отвара от билката се пие или с нея се правят поливки срещу различни болести. Има диуретично действие, а външното му приложение влияе благотворно при екземи и косопад.
Във фитотерапията се използват корените на росена, които са богати на алкалоиди, сапонини и етерично масло.
Източник: Тайнството на билките и подправките
