В един завод по бай Тошово време имало един пазач – Бай Иван. Всички много го тачели, защото бил на годинки и добродушен. Един ден обаче директорът отишъл при него и му казал:
– Бай Иване, имам една молба към тебе. Утре в завода идва на посещение най-големия, главата на държавата – Другарят Тодор Живков. От тебе искам да свалиш тези стари дрехи и да си облечеш костюм.
Съгласил се Бай Иван. На другия ден обаче идва директора и гледа – пазача пак с старите си дрехи.
– Защо така бе, Бай Иване? – попитал го той. – Какво да те правим сега?
– Всичко е бомба, другарю директор!Като дойде Другарят Тодор Живков аз ще се скрия най-отзад, за да не ме види.
Пристигнал държавният глава, слезнал от колата и се заогледал. Първият човек, който видял бил Бай Иван.
– Ооооо, Бай Иване, как я караш? Ех да знаеш как се затъжих за тебе! – казал Живков, прегърнал го и се разходили да разгледат завода.
Минала седмица и случаят отшумял. Получило се съобщение, че на посещение ще идва още по-голям соц-лидер – самият другар Леонид Брежнев. Бай Иван отново бил посъветван, но всичко се повторило. Той отново бил със старите си дрехи. При пристигането си обаче, Леонид Брежнев спрял веднага погледа си на него.
– Ооооо, Бай Иване, мой человек, как дела? – попитал руснакът.
Проверката отново минала перфектно. На следващия ден пристигнало съобщение, което гласяло, че заради добрите резултати на проверките 2-мата най-заслужили служители отиват на екскурзия в Италия. На първо място бил записан директора, на второ – Бай Иван. Да идеш в Рим и да не видиш папата – не върви.
Отишли заслужилите дейци да го видят и папата решил да им изпее една песен за поздрав. Аха аха да започне и забелязал Бай Иван. Прегърнал го и му предложил да пеят заедно. Запели те в един глас и след малко един китаец забутал директора по ръката:
– Абе, случайно да знаеш кой е този, дето пее с Бай Иван?
🙂 🙂 🙂
По времето на бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща столова да обядват. Всеки си вадил от торбичката по нещо /сандвич, хлаб, сланинка, лук, сирене, кутийка с манджа/. Само бай Иван извадил цаца /цацата по него време е 30-40 ст. евтинийка/. Всеки ден едно и също – цаца. Даже го нарекли Иван цацата.
Един ден директорът го извикал и му казал:
– Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно, ще разгледат и столовата, донеси си за ядене нещо по-народно – да не се излагаме моля те! На другия ден по обяд минават директора с японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Излетели японците, а директора викнал Бай Иван.
– Браво бе другарю Иване! Откъде го намери тоя черен хайвер?!
– Оххх мани, мани!! Почти до сутринта аз, жената, децата не сме мигнали, за да вадим очите на цацата!
🙂 🙂 🙂
Бай Тошо се обзаложил с един британски лорд, че няма да може да култивира един шоп в галантен джентълмен. Залогът бил Форд „Мустанг“ (естествено за какво му е на един лорд таратайка като Форд, но това е за целите на вица и затова няма да изпадаме в подробности).
След 3 месеца безуспешни опити за култивиране на „дървеният“ шоп, лордът изпраща следната телеграма до Тато:
„Ела си узми шопо! Нечем ти Фордо, подпис-Лордо“.
